Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 320

— Венчавката ще се състои, сине мой, не бой се, обещавам… ала не през следващата или по-следващата седмица. Има прекалено много препятствия.

Малкълм усети, че сърцето му ще се пръсне.

— Всемогъщи Боже, щом няма да стане през следващата седмица или най-късно по-следващата, няма за какво да говорим; тогава или никога.

— Но защо? И защо в тесен кръг, сине мой?

— Тогава или никога — повтори Малкълм с грозна гримаса. — Вие… ще намерите в мое лице истински приятел… имам нужда от помощта ви… за Бога, толкова е просто да ни венчаете!

— Да, да, така е, но не и за нас, сине мой. — Свещеникът въздъхна и се изправи. — Ще се моля Бог да ме напътства. Подозирам, че ако… но може би, може би… Трябва да съм напълно сигурен.

Думите му увиснаха във въздуха.

— Не ми се ще да изсипвам лайна върху букета ти с рози, тай-пан — рече „Небесния“ Скай и събра ръцете си в колибка. Седеше отпуснат зад бюрото в мрачната си кантора. — Но след като ме молиш за професионалното ми мнение, ще ти кажа, че твоят отец Лео не заслужава доверие ни на йота, ни най-малко, освен ако не приемеш католицизма. Няма начин това да се извърши навреме, пък и не те съветвам, о, Боже, не. Той ще те води за носа с измамни надежди, а жизненоважните за теб дати ще минат и ще останеш с пръст в устата.

— За Бога, „Небесни“, какво да правя?

Скай се поколеба, издуха подобния си на патладжан нос и избърса пенснето си, това беше любимият му начин да спечели време, за да се успокои, да прикрие грешките си или, както в този случай, да сдържи всепроникващата си усмивка.

За първи път важен клиент се консултираше с него, откак бе започнал своя частна практика, първоначално в Калкута преди десет години, после в Хонконг й напоследък тук. Най-сетне се бе сдобил с идеалния клиент: богат, загрижен за някакъв дребен проблем, който би могъл да се усложни още повече, откриващ дългосрочни възможности от люлката до гроба. И с огромни хонорари за решение, което можеше да е добро или насилствено.

— Здравата си го загазил — заяви Скай тежко, вживян в ролята си; харесваше момчето и се възхищаваше него не само като от клиент. После подхвърли: — Гордиев възел, а?

Малкълм се чувстваше нещастен. Скай очевидно беше прав, на отец Лео не можеха да се доверят. „Дори и да се покръстя… не мога, много ще ми дойде…“ Рязко вдигна очи.

— Възел ли? Гордиев възел? Но той е бил разрязан! Одисей го е разсякъл на две. Не, май беше Херкулес!

— Извинявай, Александър Велики през 333 г. преди нашата ера.

— Който ще да е, няма значение, моят проблем Скай, помогни ми да се справя с моя възел и ще се сдобиеш с вечната ми благодарност и с петстотин гвинеи…