Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 319

Малкълм се изкашля многозначително.

— Да. Е, венчавката трябва да стане другата седмица, най-добре във вторник.

Отец Лео премигна.

— Но предстои твоето покръстване, сине мой. Това ще отнеме време и ти…

— Ами… засега не искам да приемам католицизма, макар да съм съгласен, че… че децата ни ще бъдат католици. — „Ще ги възпитаме както трябва, ще бъдат интелигентни — заключи Струан поизмъчен. — Те сами ще изберат, когато пораснат… Боже, за какво съм седнал да мисля. Много преди това ще сме венчани, както трябва, в подобаваща църква.“ — Моля ви, следващата седмица във вторник, това е.

Очите на пастора помръкнаха.

— И няма да прегърнете правата вяра? Ами безсмъртната ти душа?

— Не, не, благодаря ви, не за момента. Ами… ще… разбира се, че ще размисля над думите ви. Душите… душите на децата ни… само те са от значение… — Малкълм се опитваше да говори свързано. — А сега за сватбата. Ще ми се да е в тесен кръг, опростена церемония, във вторник…

— Но твоята безсмъртна душа, сине мой. Господ ти е показал светлината, душата ти е дори по-важна от този брак.

— Ами… обещавам да помисля, да. Сега за сватбата. Във вторник е най-добре.

Свещеникът остави чашата си. В съзнанието му се преплитаха радости, надежди, въпроси, страхове и предупреждения за опасност.

— Но, сине мой, това е невъзможно, не; по много причини. Момичето е непълнолетно, нали? Необходимо е съгласието на баща й, писмено потвърждение. А и за вас също, нали?

— Непълнолетен ли? — Малкълм се изсмя колебливо и насилено. — Това не се отнася за мен, тъй като баща ми е починал. Така е… така е според английските закони. Аз проверих при… господин Скай. — Едва се удържа да не изтърве „Небесния“, но все едно се прокле, задето го е споменал, тъй като внезапно си спомни как Анжелик му бе казала, че отец Лео ненавижда адвоката, мрази прякора му, смята го за откровен агностик и за противна личност.

— При този човек? — рязко реагира отец Лео. — Неговото мнение във всички случаи това да бъде одобрено от вашия Сър Уилям. Не бива да му имаме вяра, а що се отнася до бащата на сеньорита Анжелик, той би могъл да пристигне от Банкок, нали?

— Той е… струва ми се… се е върнал във Франция. Няма нужда от него. Господин Сьоратар може да изпълни неговата роля. Най-добре във вторник.

— Но, сине мой, защо е това бързане? И двамата сте млади, животът е пред вас, погрижи се за душата си. — Отец Лео се опита да се усмихне. — Божията воля те упъти към мен, след месец-два ти…

— Не, не след месец-два — сподавено рече Малкълм, готов да избухне. — Във вторник или в сряда, моля ви.

— Размисли, сине мой, твоята безсмъртна душа следва да…

— Оставете душата ми… — Малкълм се опита да се овладее. — Смятам да направя дарение на църквата, макар да не е… още да не съм станал католик, порядъчно дарение.

Отец Лео долови интонацията, с която бе произнесено „още не съм“ и „порядъчно“, с пълното съзнание, че Божиите дела на земята изискват практични служители и прагматични решения. И капитал. И влияние. А тези две насъщни неща идваха само от знатните и от богатите, нямаше нужда да му се напомня нито че тай-панът на Търговската къща бе и едното, и другото, нито че днес вече бе направил гигантска крачка в служба на Бога: молеха го за услуга и децата им щяха да намерят спасение дори и този нещастен грешник да се пържи във вечния огън. Тръпки го побиха от ужас за младежа и за всички, които безполезно се обричаха на мъки и страдания във вечността, след като толкова лесно можеха да получат избавление. Отложи размишленията си за по-късно. Божията воля си беше Божия воля.