Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 317
Джеймс Клавел
— Днес изглеждаш щастлив, Малкълм. Добри новини ли имаш?
— Да, скъпи ми ангеле, но ще ги споделя с теб утре. Между другото кога ще видим снимките? Роклята ти наистина беше прекрасна.
— Проявяването отнема много време. Навярно утре. И ти изглеждаше красив.
— Чудесно. Я да си устроим празненство…
Да, но сега, след като празненството бе уредено за следващата вечер, хич нямаше да е чудесно. Малкълм се чувстваше напълно съкрушен. Може би имаше начин да принуди Туийт. Дали да не го притисне на заранта, когато ударът ще е поотзвучал? Да предложи ли още пари? Ами Сър Уилям? Осени го внезапно хрумване. Натисна звънеца.
— Да, тай-пан?
— Варгас, изтичай до католическата църква и намери отец Лео. Питай го дали може да намине насам за малко.
— Разбира се, тай-пан. Кога да дойде?
— Колкото се може по-бързо.
— Сега ли, тай-пан? Време е за об…
— Незабавно, за Бога! — изкрещя Малкълм. Безсилието го ограничаваше до такава степен, та се налагаше да моли другите и за най-дребното нещо, което преди Токайдо бе в състояние да върши сам. „Проклета да е оная свиня, проклет да е Токайдо! Сякаш животът ми се дели на «преди Христа» и «след Христа», само че лошото настъпи сега.“ — Незабавно. Побързай!
Варгас пребледня и хукна. Докато чакаше, Малкълм се опитваше да измисли как да притисне Туийт. Отдаде се на размисъл. Минутите течаха бавно, а Струан все повече се разяряваше и ставаше все по-непреклонен.
— Отец Лео, тай-пан. — Варгас се отдръпна и затвори вратата след Божия служител. Пасторът се опитваше да прикрие притеснението си. Няколко пъти се бе наканвал да дойде тук, за да обсъди със сеньора приемането му в лоното на католицизма, ала все се отказваше, като се заричаше да го стори по-нататък. Така и не посмя, уплашен да не сбърка. Не знаеше как да подходи. Изпадна в отчаяние и помоли Андре Понсен да му уреди среща; смая го обаче начинът, по който реагира Понсен, а след него и лично френският посланик. Сьоратар рядко разменяше дума с отеца, ала сега му заяви, че подобен разговор е прибързан, че Божите работи изисквали търпение и благоразумие, и му забрани да се захваща с подготовката.
— Добър ден — поздрави го тихо Малкълм.
За пръв път протестантски търговец канеше отец Лео в кантората си. Протестантският свят изпитваше враждебни чувства към католиците и техните свещеници, обвиняваше ги за кървавите погроми и религиозните войни, неотдавнашни и незабравими, припомняше им за железния контрол, упражняван над новопосветените и над страните, в които имаха влияние. Католиците им отвръщаха със същата омраза и смятаха протестантите за еретици.
— Нека Божието благоволение бъде с теб — колебливо измърмори отец Лео. Преди да излезе от къщичката си до църквата, бе прочел набързо една молитва, та дано поканата да е свързана с горещите му надежди. — Слушам те, сине мой.
— Моля ви да ме венчаете с госпожица Анжелик. — Малкълм се учуди, че гласът му прозвуча толкова спокойно, внезапно ужасен, задето не само го изрича, но наистина е повикал свещеника; съвсем ясно разбираше и в какво се замесва:
