Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 104

— Да, но французите насъскаха един местен принц срещу друг местен принц, както британците в Индия. Ние сме Япония. Ние сме различни. Тук е Страната на боговете. Дори с всичките оръдия на света те никога няма да ни завоюват. — Лицето на Ори се сви някак особено. — Дори ако привлекат някои даймио на своя страна, останалите от нас ще ги изколят.

— Само с оръдия и познания.

— И без оръдия, Хирага-сан.

Хирага вдигна рамене и наля на двамата. Имаше мнозина шиши, които споделяха увлеченията на Ори и бяха забравили Сун Цзъ: „Опознай врага си, както познаваш себе си, и ще спечелиш стотици битки.“

— Надявам се, че си прав, междувременно ще изкопча от него колкото мога повече; Обеща утре да ми покаже карта на света — той я нарече „атлас“.

— Откъде знаеш, че няма да е фалшива, подправена?

— Едва ли, няма да е фалшива. Може би дори ще успея да получа копие, можем да го преведем, както и някои от техните учебници. — Вълнението на Хирага нарасна. — Тайра твърди, че имали нови начини за броене, които се преподават в обикновените училища, астрономически мерки, наречени географски ширини и дължини — Хирага с трудност произнесе английските думи — и те някак си ги водят с фантастична точност из океаните, на хиляди ри от сушата. Бака, че зная толкова малко! Бака, че не мога да чета английски!

— Ще се научиш — рече Ори. — А аз никога. Ти ще участваш в нашето ново правителство, — а аз никога.

— Защо казваш това?

— Аз съм се заклел в соно-джой, вече съм съчинил предсмъртното си стихотворение и го рецитирах на Шорин в нощта на нападението. Бака, че се самоуби толкова рано. — Ори пресуши чашата си, наля си последните капки и нареди да донесат нова манерка. Погледна Хирага втренчено. — Чух, че твоят господар Огама щял да прости на всички шиш и от Чошу, ако публично се отрекат от соно-джой.

Хирага кимна.

— Баща ми ми писа. Това не означава нищо за нас — за шиши от Чошу.

— Според слуховете Огама контролира „Портите“, изолирал е всички останали — дори, че се водят нови битки между неговите войски и на Сацума.

— Много даймио се подвеждат от време на време — изрече равнодушно Хирага, не му харесваше как потръгна разговорът, забеляза, че с всяка изпита чаша Ори става все по-сприхав. Тази вечер Райко пак го бе предупредила, че Ори е димящ вулкан. — Всички отдавна сме приели, че нямаме нищо общо с делата и престъпленията на нашите наследствени вождове.

— Ако Огама задържи „Портите“, може да възвърне властта на Императора и да превърне соно-джой в свършен факт.

— Може би ще успее, може би вече го е сторил.

Ори пресуши чашата.

— Ще се радвам да напусна Йокохама. Покварата витае във въздуха. По-добре да дойдеш с мен в Киото. Това гнездо на лъжци може да те опорочи.

— За теб ще е по-безопасно да идеш в Киото без мен. Дори и без коса могат да ме разпознаят.

Внезапен вихър премина по сламения покрив и един отворен капак на прозореца изтрака. Те му хвърлиха поглед за миг, после пак се заеха с пиенето. Сакето ги бе отпуснало, но не бе разпръснало подмолните им настроения, мислите за смъртта и за затягащата се около тях примка, за планираната засада на шогуна Нобусада, за Шорин и Сумомо и най-вече — какво ще стане с момичето гай-джин? Хирага още не бе споменал нищо за нея, нито Ори бе попитал, но и двамата чакаха, и двамата заобикаляха това основно разногласие помежду им, и двамата изгаряха от нетърпение и нерешителност. Ори наруши тишината: