Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 80

— Тя е… тя е източникът на цялата му… възбуда и на „блестящите му идеи“ — заключи той кисело. — Откакто пристигна, глупакът стана още по-тъп и не защото само леглото му е в ума.

Йоши скри изумлението си, че Анджо може да изрече гласно толкова дръзка забележка.

— Чай?

Анджо кимна навъсено, отново му завидя за изискаността и стила. „Нобусада не е чак толкова глупав за някои неща — помисли си той. — Съгласен съм с мнението му за теб, колкото по-скоро бъдеш отстранен, толкова по-добре, ти и Санджиро, и двамата сте голяма грижа. Дали Съветът ще гласува ограничение на твоята власт като настойник, или ще те изгони? Истина е, че лекомисленият хлапак пощурява всеки път, щом те види — а също и жена му. Ако не беше ти, щях да се оправя с тая кучка, хич не ме е еня дали е природена сестра на Императора, или не. И като си помисля само, че едва не изпаднах в немилост заради този брак, но и спомогнах тайро И да заеме поста си въпреки съпротивата на Императора срещу женитбата. Та нали отклонихме първото му неохотно предложение да даде трийсетгодишната си дъщеря, после пък не приехме едногодишното му бебе, докато в края на краищата, притиснат отвсякъде, той склони за природената си сестра.

Разбира се, тясната връзка на Нобусада с императорското семейство ни укрепи срещу Санджиро и външните владетели, срещу Йоши и тези, които искаха той да стане шогун. Връзката ще стане всемогъща, щом тя роди син — тогава ще улегне и цялата й жлъч ще секне. Бременността й е просто наложителна. Лекарят на момчето ще увеличи дозата женшен или ще му даде някои специални хапчета, за да подобри оназирила на момчето; ужасно е, че е толкова отпуснат на неговата възраст. Да, колкото по-скоро роди половинката му, толкова по-добре.“

Той допи чая си.

— Ще се видим на срещата утре.

После двамата си размениха формални поклони.

Йоши си тръгна и отиде до назъбените стени, нуждаеше се от чист въздух и от време за размисъл. Под себе си виждаше каменните укрепления, заобиколени с трите рова, с непревземаемите позиции, подвижните мостове, чудовищните стени. В замъка имаше помещения за 50 000 самураи и 10 000 коня наред с просторните коридори и дворците за избрани, верни семейства. Отсам вътрешния ров живееха само семейства Торанага. И навсякъде градини.

В централната кула се намираше светилището на управляващия шогун, както и най-защитените жилища — тези на семейството му, на придворните и васалите. Там бяха, разбира се, и съкровищниците. Като настойник Йоши живееше в кулата, нежелан и изолиран, но също в безопасност и със собствена охрана.

Отвъд външния ров пък беше първият защитен пръстен от дворци на даймио. Имаше огромни, богати, обширни резиденции, после — верига от по-малки дворци, после — още по-малки, по едно седалище за всеки даймио. Разположението им бе избрано лично от шогуна Торанага, в съответствие с неговия нов закон за санкин-котай, алтернативната резиденция.