Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 79

— Защо? — все така ядно запита Нобусада. — Не разбирам.

— Защото, както си спомняте, единствено шогунът по наследство има задължението да взима решения от името на Императора съвместно със Съвета на старейшините и шогуната. — Йоши говореше страшно вежливо. — Това позволява на Сина на небето да прекарва времето си в молитви боговете да се застъпят за всички нас и за шогуната, тъй като светските и обществените дела не трябва да смущават неговото уа.

Принцеса Язу се обади някак сладникаво:

— Това, което Йоши Торанага-сама казва, е истина, господарю. За зла участ обаче гай-джин вече са обезпокоили неговото уа, както всички знаем. Така че да се помоли моят брат, Благородният, за съвет ще е учтиво и синовно и няма да противоречи на историческите правила.

— Да. — Младежът изпъчи гърди. — Решено е!

— Съветът веднага ще обмисли вашата воля — рече Йоши.

Лицето на Нобусада се изкриви и той изкрещя:

— Воля? Това е решение! Съобщи им го, ако желаеш, но аз съм го решил! Аз съм шогунът, а не ти! Аз! Аз реших! Аз бях избран. Верните даймио ме подкрепиха. Аз съм шогунът, братовчеде!

Всички се ужасиха от избухването. С изключение на момичето. То се усмихваше на себе си и държеше очите си сведени, мислеше си: „Най-после започва моето отмъщение.“

— Наистина, ваша светлост — продължи Йоши със спокоен глас, макар че иначе бе пребледнял. — Но аз съм ваш настойник и трябва да ви предпазвам от…

— Не искам твоето мнение! Никой не ме е питал дали искам настойник, нямам нужда от настойник, братовчеде, най-малко пък от теб.

Йоши погледна младежа, разтреперан от гняв. „Някога и аз бях като теб — помисли си той студено, — марионетка, на която да нареждат това и онова, изхвърлиха ме от собственото ми семейство, за да ме осинови друго, нареждаха ми дали да се женя, прокуждаха ме и без малко да ме пречукат на шест пъти, и всичко това само защото боговете са решили да съм син на баща си, както и ти, неуравновесен глупако, си син на своя баща. Донякъде двамата си приличаме, но аз никога не съм бил глупак и марионетка, а войн. Сега няма и помен от прилика помежду ни. Вече не съм марионетка. Санджиро от Сацума още не го знае, но той ме направи кукловод.“

— Докато съм ваш настойник, ще ви охранявам и пазя, ваша светлост — рече Йоши. Очите му премигнаха към момичето, толкова мъничко и нежно на вид. — Както и вашето семейство.

Тя не срещна погледа му. Не бе нужно. И двамата знаеха, че войната е обявена.

— Ние се радваме на защитата ти, Торанага-сама.

— Аз не! — изкрещя Нобусада. — Беше мой съперник, а сега си нищо! След две години ще навърша осемнайсет и тогава ще управлявам сам, а ти… — Шогунът завря треперещ пръст в невъзмутимото лице на Йоши, всички бяха ужасени, с изключение на момичето. — Докато не се научиш да се подчиняваш, аз ще… ще те заточа на Северния остров завинаги. Ние ще отидем до Киото!

После демонстративно обърна гърба си. Един телохранител отвори вратата. Мъжете от свитата се поклониха и останаха така, докато шогунът не изхвърча навън. Жена му го последва, след нея и останалите и когато двамата останаха сами, Анджо попи потта по врата си.