Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 129
Джеймс Клавел
След вчерашното пътуване идеята за единайсетдневен курс, и то главно в бурно море, дори с тайфуни, ужаси Малкълм. Все пак той нареди:
— Говори с капитана. Убеди го да пътува директно до Хонконг. Какво друго има в пощата?
— Не съм я прегледал още, но ето — силно обезпокоен от внезапната бледост на Струан, Макфей му предложи „Хонконг Обзървър“. — Нищо добро, изплашен съм: Американската гражданска война е чудовищна, с десет хиляди убити — битки в Шило, Феър Оакс, редица селища, друга в Бул Рън със съюзническата армия и всеки десети е убит. Ходът на войната се е променил завинаги с използването на пушки със задно пълнене, магазинните пушки и оръдията. Цената на памука се е вдигнала до небето от съюзната блокада на Юга. Паника на Лондонската борса, а в Париж — слухове, че Прусия скоро ще нападне Франция. Тъй като Принцът консорт почина през декември, кралица Виктория не се е появила още публично, говори се, че се е стопила от скръб. Мексико: изтеглили сме нашите сили, очевидно е, че лудият Наполеон III е решил да го направи френски доминион. Глад и бунтове из цяла Европа. — Макфей се поколеба. — Мога ли да ти донеса нещо?
— Нов стомах. — Струан погледна плика, който стискаше в ръката си. — Джейми, остави ми вестника, прегледай пощата, после се върни и ще решим какво да направим, преди да тръгна…
Чу се слаб шум и двамата погледнаха съседната врата, сега тя бе наполовина отворена. Там стоеше Анжелик с елегантен пеньоар над нощницата.
— Здравей,
— Не, благодаря. Влез. Седни, изглеждаш чудесно. Спа ли добре?
— Не съвсем, но няма значение — каза тя, макар че бе спала великолепно. Край нея се носеше мирис на парфюм, момичето го докосна леко и седна. — Ще закусим ли заедно?
Макфей откъсна вниманието си от нея.
— Ще се върна, когато уредя всичко. Ще кажа на Джордж Бабкот.
Щом вратата хлопна, тя погали челото на Струан, а той улови ръката й, обожаваше я. Пликът се плъзна на пода. Анжелик го вдигна. Леко се намръщи.
— Защо си натъжен?
— Татко е починал.
Тъгата му я накара да се разплаче. Още като дете бе открила колко е лесно да заплаче, да пророни сълзи по свое желание и да гледа техния ефект върху другите, в частност леля й и чичо й. Всичко, което трябваше да направи, бе да си помисли за майка си, която умря при раждането на брат й.
— Но, Анжелик — казваше леля й през сълзи, — бедният малък Жерар е единственият ти брат, ти никога няма да имаш друг, неистински, дори твоят лентяй баща да се ожени повторно.
— Мразя го — отвръщаше тя.
— Не е негова вината, горкото момче, раждането му беше ужасно.
— Не ме интересува, той уби мама, уби я!
— Не плачи, Анжелик…
И сега, когато Струан изрече същите думи, сълзите лесно потекоха, защото наистина й бе мъчно за него. „Горкият Малкълм, да загуби баща си — той беше добър човек, добър към мен. Горкичкият Малкълм се опитва да бъде смел. Няма значение, скоро ще се оправиш, сега е много по-лесно да стоиш в стаята, миризмата е намаляла, почти е изчезнала.“ Внезапен спомен за баща й изплува в главата й: „Не забравяй, че този Малкълм ще наследи скоро всичко, корабите, властта и…“