Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 130

„Няма да мисля за това. Или… или за другото.“

Анжелик подсуши очите си.

— Кажи ми всичко.

— Няма друго. Баща ми е мъртъв. Погребали са го преди дни и аз трябва да се върна в Хонконг веднага.

— Естествено, веднага, но не преди да се оправиш. — Тя се наведе и леко го целуна. — Какво ще правиш, когато стигнем там?

Струан строго заяви:

— Аз съм наследникът. Аз съм новият тай-пан.

— Тай-пан на Търговската къща ли? — Анжелик се престори, че изненадата й е неподправена, после деликатно добави: — Малкълм, скъпи, ужасно е за баща ти, но… но, но не е неочаквано, нали? Татко ми каза, че той бил болен отдавна.

— Да, очаквахме го.

— Тъжно е, но… тай-пан на Търговската къща, мога ли първа да те поздравя. — Тя се поклони така елегантно като пред крал и седна отново, доволна от себе си. Гледаше я странно. — Какво има?

— Нищо, просто ме караш да се чувствам толкова горд, толкова чудесен. Ще се омъжиш ли за мен?

Сърцето й спря да бие, лицето й пламна. Но мисълта й заповяда да бъде благоразумна, да не бърза и Анжелик се зачуди дали да бъде толкова сериозна колкото него, или да даде изблик на чувствата си, тъй като във въпроса му почувства своята победа. Реши да го накара да се усмихне.

— La! — започна тя весело, като го подразни, веейки си с носната си кърпа. — Да, ще се омъжа за вас, господин Струан, но само ако вие… — поколеба се, после бързо добави: — Само ако вие се оправите бързо, ако ми се подчинявате безпрекословно, ако се отнасяте с голяма любов към мен, ако ме обичате лудо, ако построите замък на хълма в Хонконг, дворец на Шанз-Елизе, ако пригодите един катер за брачно ложе, детска стая в злато или ако ми намерите имение от милиони хектари!

— Бъди сериозна, Анжелик, изслушай ме, аз съм съвсем сериозен!

„О, и аз съм сериозна“ — помисли си тя, поласкана, че Струан се усмихва отново. Нежна целувка, но този път по устните, пълна с обещание.

— Е, господине, не се подигравайте с беззащитната млада дама.

— Не ти се подигравам, кълна се в Бога. Ще се омъжиш ли за мен? — Силни думи, но той нямаше още сили, за да седне или да се протегне, та да я притегли по-близо до себе си. — Моля те.

Очите й се насълзиха.

— Може би, когато си по-добре… и само ако ми се подчиняваш безпрекословно, ако се отнасяш към мен с любов…

— Безпрекословно, щом това е думата, която искаш да чуеш.

— О, да, пардон. Безпрекословно и т.н. — Отново прекрасна усмивка. — Може би, г-н Струан, най-напред трябва да се опознаем, после да се съгласим на годеж и после, Monsieur le tai-pan de la Noble Maison, кой знае?

Обхвана го радостно чувство.

— После, значи ли това „да“?

Наблюдаваше го, караше го да чака. С цялата си нежност, която можеше да събере, Анжелик промълви:

— Ще го обмисля сериозно, но първо трябва да ми обещаеш, че ще оздравееш бързо.