Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 127

Отвори една врата и надникна вътре.

— Здравей, Джейми — поздрави го от леглото Малкълм Струан.

— О, здравей, Малкълм, добро утро. Не бях сигурен, че си вече буден. — Затвори вратата, като забеляза, че тази на съседната стая е открехната, отиде до тиковото легло, пристигнало като всички мебели от Хонконг или Англия. Малкълм Струан беше с ужасно лице, немощен, подпрян на възглавници — пътуването с кораб от Канагава вчера бе изцедило повечето от оскъдните му сили, макар че д-р Бабкот го бе държал упоен и че бяха пътували колкото може по-плавно. — Как си днес?

Струан се взря в него, сините му очи изглеждаха мътни и хлътнали в ябълките, беше с големи сенки.

— Пощата от Хонконг не е ли добра? — Думите бяха толкова прями, че не дадоха никаква възможност на Макфей да представи новините по-меко.

— Да, съжалявам. Чу ли сигналния пистолет? Когато се зададеше пощенският кораб, началникът на пристанището даваше салют, за да вдигне на крак колонията — същото се правеше по целия свят, където британците имаха колонии.

— Да, чух го — отвърна Струан. — Преди да ми кажеш лошата вест, затвори нейната врата и ми подай нощното гърне.

Макфей се подчини. Зад вратата имаше всекидневна, а оттам врата за спалнята, най-хубавата в цялата сграда, която обикновено се пазеше изключително за тай-пана, бащата на Малкълм. Вчера по настояване на Малкълм и за късмет на Анжелик тя се настани там. Новината веднага плъзна из колонията, подхрани доклади и слухове, че тяхната Анжелик е станала новата Дама на лампата. Дори започнаха обзалагания, че е нещо повече за Струан. Всеки мъж мечтаеше да е на мястото на Малкълм.

— Вие сте полудели — укори Макфей някои от тях предишната вечер в клуба. — Нещастният човек е в ужасно състояние.

Д-р Бабкот го бе прекъснал:

— Той ще се оправи, преди да разбереш.

— Сякаш се чува сватбен звън, Господи! — възкликна един от посетителите.

— Пий си вкъщи — извика друг екзалтиран. — О, колко хубаво, ще си имаме наша, собствена сватба, нашата първа сватба.

— Че ние имахме доста сватби, Чарли, ами нашите мусуме?

— Те не се смятат, за Бога, имам предвид истинска църковна сватба… и едно истинско кръщене, и едно…

— Бързаш, за Бога, рибата е още в морето, ти слагаш тигана.

— Говори се, че са били потайни като невестулки, не че го обвинявам…

— Анжелик, хубавелката, не е дори сгодена, за Бога! Кажи го още веднъж, усъмни се в нейната чест и аз добре ще те подредя, за Бога!

Макфей въздъхна. Неколцина пияни се сбиха и счупиха бутилки, двама бяха изхвърлени на четири крака. Снощи, когато надникна, преди да си легне, Малкълм спеше, а тя дремеше на стол до леглото. Той нежно я събуди:

— По-добре да поспите истински, г-це Анжелик, г-н Струан няма да се събуди сега.

— Да, да, благодаря ви, Джейми.

Съзерцаваше я, протегнала се като задоволена котка, полузаспала, косата й разпиляна по голите й рамене, халатът й с висока талия, развързан, падаше на гънки каквито императрица Жозефина бе обожавала преди петдесет години и които няколко парижки домове за висша мода се опитваха да върнат отново; всичко от нея пулсираше с привличаща жизненост. Неговата стая беше надолу по коридора. Дълго време не заспа.