Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 125
Джеймс Клавел
— Спри, кой върви там, или ще ти отвея шибаната глава — извика нечий глас от сенките и го накара да спре.
— За Бога — отвърна Тайърър, разтреперан от страх. — Кой, по дяволите, си мислиш, че е, това съм аз със спешно съобщение за адмирала и генерала.
— Съжалявам, господине.
Тайърър бързо влезе в катера и стигна за миг до флагмана. Радваше се, че е извън капана в Легацията, та почти щеше да заридае и накара гребците да гребат по-бързо. После се изкачи горе.
— Здравей, Филип — Марлоу наблюдаваше от главната палуба. — За какъв дявол си тук?
— Здравей, Джон, къде е адмиралът? Имам спешно съобщение за него от сър Уилям. Легацията е обкръжена от хиляди негодници.
— Господи! — Марлоу разтревожено го поведе по стъпалата, после по посока на кормилото. — Как, по дяволите, се измъкна?
— Просто минах. Оставиха ме да мина, не казаха нито дума, нито един от тях, просто ме оставиха да мина. Не се срамувам да ти кажа, че бях скован от страх — те са навсякъде, няма ги само зад нашите стени и долу до кея.
Матросът часови пред вратата на каютата поздрави учтиво:
— Добро утро, господине.
— Спешно съобщение за адмирала!
Веднага един глас просто изплющя иззад вратата:
— Тогава, за Бога, Марлоу, давай го! Съобщение от кого?
Марлоу въздъхна и отвори.
— От сър Уилям, господине.
— Какво, по дяволите, е направил този идиот… — Адмиралът Кетърър спря, като видя Тайърър. — А, вие сте неговият помощник, нали?
— Стажант-преводачът, господине, Филип Тайърър. — Той му подаде писмото. — Ами комплименти от Сър Уилям, господине.
Адмиралът отвори писмото. Беше облечен в дълъг вълнен нощен халат и малка шапчица за спане, очила с тънки рамки за четене и като зачете, той сви устните си: „Смятам, че е най-добре да забавите своето появяване на срещата днес, също и генералът, и другите посланици. Ние сме изцяло заобиколени от стотици, ако не и хиляди самураи. Засега не са направили нищо лошо и не са попречили на никого да излезе, все още. Разбира се, те имат правото да разположат войските си, където пожелаят. Може би е просто блъф, за да ни объркат. За безопасността обаче аз ще се справя с Бакуфу сам, стига те да се появят, както поискахме. (Ако това се случи, ще вдигна син вимпел и ще се опитам да ви съобщя развитието на нещата.) Ако Бакуфу не се появят, ще почакам ден или два, после може да наредя позорно изтегляне. Междувременно, видите ли знамето смъкнато, това ще означава, че те са ни помели. После можете да предприемете действието, което смятате за подходящо. Оставам, господине, ваш предан слуга…“
Адмиралът внимателно препрочете писмото, после каза решително:
— Г-н Марлоу, помолете капитана и генерала да се присъединят към мен веднага. Изпратете следното съобщение до всички кораби: „Незабавно да тръгнат към позициите си. Всички капитани на рапорт на борда на флагмана на обяд.“ После изпратете сигнал на посланиците, като ги помолите да бъдат любезни да се присъединят и към мен колкото е възможно по-скоро. Г-н Тайърър, закусете малко и бъдете готов да отнесете отговора след няколко минути.