Читать «Гай-джин (Част I)» онлайн - страница 124

— Ти си отговорен. Не можеш да дойдеш днес с нас, ще се върнеш в Канагава. — Хирага пристъпи на верандата и влезе вътре.

Ори го последва много отчаян.

Единадесет шиши въоръжени седяха върху чудесни татами. Деветима бяха сънародници на Хирага от Чошу. Двама бяха новодошли от Мори, бяха ги оставили да минат вчера, по-късно да избягат и да помолят за разрешение да се присъединят към групата.

Хирага седна уморено.

— Не успях да стигна на повече от двеста крачки до храма или Легацията, така че не можем да стреляме и убием господаря Йоши и другите, когато пристигат. Невъзможно е. Трябва да го причакаме другаде.

— Извини ме, Хирага-сан, но сигурен ли си, че това е господарят Йоши? — попита един от двамината от Мори.

— Да, сигурен съм.

— Още не мога да повярвам, че той ще рискува да излезе от замъка с няколко телохранители, само за да се срещне с отвратителните гай-джин. Много е умен, сигурно знае, че е идеална мишена за шиши, с изключение на шогуна; по-ценна мишена дори от предателя Анджо.

— Не е умен, аз го разпознах, бях съвсем близо до него веднъж в Киото — отвърна Хирага, тайно не се доверяваше на самураите от Мори. — Каквато и да е неговата причина, той може да рискува един път да отиде в Легацията без охрана, но не и два пъти. Сигурно затова районът е претъпкан със самураи на Бакуфу. Но утре Йоши ще бъде отново извън замъка. Явява се възможност, която не можем да изпуснем. Можем ли да направим засада някъде другаде? На някой друг?

— Зависи от броя на самураите с кортежа — рече самураят от Мори. — Ако срещата се проведе, както искат гай-джин.

— Ако се проведе ли? Ще се опита ли господарят Йоши да е хитър?

— Аз бих се опитал на негово място. Нали го наричат Лисицата.

— Какво би направил?

Мъжът се почеса по брадичката си.

— Бих се забавил някак си.

Хирага се намръщи.

— Но ако той отиде в Легацията както вчера, къде ще е най-подходящо?

Ори се обади:

— При слизането от паланкина. В двора на гай-джин.

— Не можем да стигнем там, дори с риск за самоубийство.

Тишината стана по-дълбока. Тогава Ори допълни тихо:

— Колкото са по-близо до портите на замъка, толкова повече в безопасност ще се чувстват неговите капитани, затова по-малко ще е тяхната най-близка охрана и най-малка наблюдателността им при излизане… или влизане.

Хирага кимна доволен и му се усмихна, после се приближи до един от своите сънародници:

— Когато къщата се събуди, кажи на мама-сан да заведе Ори на лекар, тайно и бързо.

Ори веднага се намеси:

— Съгласихме се, че не е безопасно.

— Трябва да бъдем предпазливи. Идеята ти е идеална.

Ори се поклони с благодарност.

— По-добре да ида при лекар, а?

При първи зори Филип Тайърър полутичаше, полувървеше към кея с двама шотландски войни и един сержант.

— За Бога, Филип, двама души охрана са повече от достатъчно — бе казал преди Сър Уилям. — Ако японците възнамеряват да ни причинят зло, целият гарнизон няма да е способен да те защити. Съобщението трябва да се изпрати на Кетърър и ти ще го направиш. Довиждане!

Като сър Уилям той трябваше да мине през стотиците мълчаливи самураи, които се върнаха точно преди зазоряване. Никой не го обезпокои и явно знаеха за неговото присъствие от бързото премигване в очите им. Сега отпред беше морето. Усили крачка.