Читать «Г-н Монк отива в Германия» онлайн - страница 6

Гевин ме погледна:

— Ами ти? Ти би ли могла да се върнеш към работата като барманка?

Поклатих глава:

— Сервирането на напитки никога не е било моята цел в живота. Не съм сигурна дали някога съм имала цел, което вероятно е причината, че съм сменила толкова много работи. Това е най-дългият период, през който съм работила на едно място. Но истината е, че не мисля, че бих могла да се откажа от работата си за господин Монк.

— Страхуваш се какво ще стане с него ли? — попита Джаспър.

— Страхувам се какво ще стане с мен — отвърнах.

2. Г-н Монк и природното равновесие

Беше прекрасна понеделнишка сутрин, от онези, в които ви се приисква да скочите във въжения трамвай и да запеете „Оставих сърцето си в Сан Франциско“ колкото ви глас държи.

Но аз не бях в трамвая. Бях в един „Буик Люцерн“, който ми купи баща ми, когато старият ми джип най-накрая сдаде багажа. Едва по-късно открих истинската причина за татковата щедрост. Той всъщност беше купил буика за седемдесет и седем годишната си майка, която го беше отказала, защото не искала същата кола, каквато карали всички в нейната пенсионерска общност. Баба се страхуваше, че никога няма да може да различи колата си от другите на паркинга.

Така че баба получи черно беемве серия 3, а аз получих кола, която петнайсетгодишната ми дъщеря, Джули, не ми позволява да карам в радиус километър от училището ѝ, от страх, че може да ни видят. Твърди се, че Тайгър Уудс кара кола като моята, но ако е така, обзалагам се, че го прави само за да си мъкне стиковете из игрището за голф.

Денят обаче беше прекрасен, така че ми се струваше, че карам не буик, а ферари кабриолет. Радостното ми настроение продължи, докато свих зад ъгъла пред апартамента на Монк и видях черно-бялата полицейска кола, паркирана на бордюра, и жълтата полицейска лента, опасваща сградата.

Почувствах как ме пробожда страх, който вля гореща вълна адреналин в кръвта ми и накара сърцето ми да запрепуска по-бързо от хамстер върху колелото си.

Откакто се бях запознала с Монк, бях посещавала много места, отцепени с полицейска лента, и онова, което беше общото между всички тях, беше, че там имаше труп.

Това не беше хубаво. Монк си беше създал много врагове през годините и се страхувах, че някой от тях най-сетне го беше проследил.

Паркирах успоредно на тротоара зад полицейската кола, прескочих жълтата лента като шампион по лека атлетика, и изтичах в сградата. Бях ужасена какво ще открия, когато вляза вътре.

Вратата на апартамента му беше отворена и в антрето стояха двама униформени полицаи, с гръб към мен, препречвайки пътя ми.

— Пуснете ме да мина — казах, като се промуших със сила покрай тях и видях Монк, застанал с лице към нас. Беше напълно отпуснат и спокоен, колосаната му бяла риза беше закопчана на яката, а ръкавите — закопчани на китките. Повярвайте ми, за него това е равносилно на размъкнатост.

Прегърнах го силно и почувствах как цялото му тяло се сковава. Беше отвратен от докосването ми, но поне реакцията му доказваше, че е жив и здрав.