Читать «Г-н Монк отива в Германия» онлайн - страница 5

— Стоун е забавен, умен, внимателен, и е истински гений. Но постоянните му лъжи са провалили кариерата му на полицай и са отчуждили всички около него. Никой не може да му има доверие. Така че сега в живота му не е останал никой, освен мен. Тъжно е. И се безпокоя какво може да направи без мен.

— Съжаляваш го — казах.

— Възхищавам му се — заяви Гевин.

— И ти харесва да се чувстваш нужен — каза Джаспър, като кимна мъдро. Той не е мъдър, но е овладял кимането. Мисля, че го преподават в школата за психиатри.

Гевин сви рамене:

— Със сигурност не съм се захванал с това заради парите.

Всички закимахме в знак на съгласие като курдисани.

Като чух историята на Гевин, почти се почувствах виновна заради това колко добре вървяха напоследък нещата с Монк. Той все още имаше всичките си обсесивно натрапчиви проблеми, но напоследък те някак изглеждаха по-лесно управляеми, и за него, и за мен. Или може би просто свиквах с положението.

Нямаше спор обаче, че напоследък нещата вървяха плавно за него също и в професионално отношение. Разкриваше случаите толкова бързо, та ми се струваше, че вероятно може да започне да си върши работата по телефона, без изобщо да посещава местопрестъпленията.

— Понякога ми се струва, че може би ако се задържа достатъчно дълго и се опитвам наистина упорито, мога да го спася — каза Гевин. — Както той ме спаси.

Разбирах как се чувства, повече, отколкото бих си направила труда да си призная пред когото и да било в стаята.

— От какво те спаси? — попитах.

— От посредствеността — каза Гевин. — Преди да го срещна, бях в бизнеса с телевизионните продажби. Звънях на хората точно насред вечеря и се опитвах да им продавам боклуци, които не искаха. Сега помагам при разкриването на убийства. Правя с живота си нещо важно. Вие с какво се занимавахте преди?

— Пишех дисертацията си — каза Джаспър.

— Провеждах групови терапевтични сеанси — каза Арни.

— Бях барманка — казах аз.

— Наслаждавах се на живота — поясни Спароу. — Наистина очаквам с нетърпение да се върна към това.

Гевин погледна към нас, останалите.

— Вие бихте ли искали да се върнете?

— Аз никога не съм си тръгвал — каза Джаспър. — Все още пиша дисертацията си, само че сега в нея става дума за жената, за която работя. Това ще насочи по нов път разбирането за хората, страдащи от параноидна шизофрения.

— Аз прекарвах дните си в офис заедно с многобройни нещастни, сърдити хора, преди да се появи Уайът — каза Арни. — Сега скачам в движение от летящи с бясна скорост коли.

— Уайът те изблъска навън — казах. — Ти лежа в болница две седмици.

— Превърнах се в екшън герой — каза Арни. — Ще получавам по някоя и друга драскотина и синина.

— Екшън героите нямат ли обикновено повече коса? — каза Спароу.

— Това го кажи на Брус Уилис — рече Арни.

— Ти не си Брус Уилис — каза Спароу.

— Но се чувствам, сякаш съм — подчерта Арни. — И това си струва всички неприятности, които ми причинява Уайът.