Читать «Г-н Монк отива в Германия» онлайн - страница 8

— Защо някой ще иска да ви краде чорапите? — попита офицер Брукс.

— Те са много хубави чорапи — каза Монк. — Сто процента памук.

Сержант Дентън въздъхна:

— Сега си тръгваме.

— Дори още не сте взели показанията ми — каза Монк.

— Ако го направим, след това ще трябва да ви задържим, докато пристигне някой от психиатрията и направи оценка на поведението ви, което би могло да отнеме цели часове — каза сержант Дентън. — Не мисля, че някой от нас иска това, нали, господин Монк?

— Някой е проникнал с взлом в дома ми и ми е откраднал чорапа — рече Монк. — Отцепил съм местопрестъплението. Искам щателно разследване.

— Можете ли да се справите с него? — попита ме офицер Брукс. Кимнах.

— Аз съм консултант на полицията — обърна се Монк към тях. — Работя пряко с капитан Лилънд Стотълмайер в отдел „Убийства“.

— Тогава защо не се обадихте на него? — попита офицер Брукс.

— Това щеше да бъде прекалено емоционална реакция — каза Монк. — Това е само един чорап. Не е като да са убили някого.

— Хубаво е да се знае, че все пак имате някакво усещане за перспектива — каза сержант Дентън. — Има надежда.

— Никога няма надежда — каза Монк.

Полицаите ни обърнаха гръб и излязоха.

Монк ме погледна:

— Клинчат от изпълнението на дълга си.

Не ми се спореше с него:

— Това не е особено ценна вещ, господин Монк. Предлагам просто да забравите за това и да си купите нов чифт чорапи.

— А какво да правя с останалия чорап?

Свих рамене:

— Използвайте го като парцал за чистене на къщата. Аз така правя.

— Чистиш си къщата с чорапите си? — възкликна Монк, с разширени от ужас очи. — Това е варварство. Не искам даже и да си помислям какво правиш с долното си бельо. Не че някога мисля за долното ти бельо. Или за чието и да е долно бельо. О, Господи, сега ми се привижда долно бельо. В главата ми се въртят образи на бельо. Какво да правя?

— Можете да изхвърлите чорапа.

— Не мога — каза Монк. — Той ще ме преследва.

— Така ли?

— Винаги ще знам, че целостта на един чифт е била разрушена и че някъде там навън има един чорап, който чака да се събере отново с другата си половинка.

— Чорапът не чака — казах. — Това е чорап. Той няма чувства.

— Ще издирвам чорапа си до края на земята — каза Монк. — Няма да намеря покой, докато природното равновесие не бъде възстановено.

— Нужен е само един чорап, за да наруши природното равновесие?

— Не го ли чувстваш?

Телефонът в дневната иззвъня. Вдигнах вместо Монк. Обаждаше се капитан Стотълмайер.

— Идеално избран момент — казах. — Извършено е престъпление.

— Затова се обаждам — каза той.

— Вече сте разбрали за чорапа? — попитах.

— Разбрах за убийство — каза капитанът. — Какъв чорап?

— Онзи, който господин Монк изгуби и мисълта за който ще го преследва, докато го намери.

С други думи, Стотълмайер можеше да се прости с мисълта Монк да се съсредоточи върху каквото и да било убийство, докато чорапът липсваше.

— Ясно — каза Стотълмайер. — Не ти плащат достатъчно.