Читать «Г-н Монк отива в Германия» онлайн - страница 3

Но не е лесно да си имаш работа с човек, който редовно дезинфекцира с дезинфекционна кърпичка кутията си с дезинфекционни кърпички, който мери ледените си кубчета, за да се увери, че са съвършено кубични, и който веднъж на едно местопрестъпление настоя полицията да преподреди колите на паркинга до сградата по азбучен ред, според табелките с регистрационните им номера, а след това — по групи според марката, модела и годината им на производство, за да може да се съсредоточи.

Знам, че съм ви се оплаквала от работа си по-рано и че, до неотдавна, това беше всичко, което можех да направя, за да облекча стреса си. Но това се промени наскоро, когато полицаите от Сан Франциско спряха работа и излязоха на стачка и Монк беше временно върнат на работа в полицията като началник на отдел „Убийства“.

Той беше определен за ръководител на трима други детективи, които също бяха уволнени от полицията заради проблеми с психическото здраве. Единият детектив имаше сериозен проблем с контролирането на гнева си, вторият страдаше от параноидна шизофрения, а третият изпадаше в старческо слабоумие.

Независимо колко различни бяха проблемите им, всичките трима имаха помежду си едно общо нещо: всеки от тях имаше асистент, който да му помага.

За мен това беше откровение и облекчение.

Дотогава, ако исках съвет, трябваше да търся мъдрост и напътствия в преживелиците на измислени помощници като този на Шерлок Холмс — доктор Уотсън, този на Ниро Улф — Арчи Гудуин, и помощника на Еркюл Поаро — капитан Хейстингс. Онези дни бяха свършили. Най-после бях намерила истински хора, които можеха да ме разберат и да ми съчувстват за ежедневните борби.

Вече не бях сама.

Сега тримата асистенти и аз се събираме горе-долу веднъж месечно в едно кафене в Марина Дистрикт, за да си разказваме за неволите си и да си даваме взаимно съвети. Гледам на това като на безплатни психологически консултации, тъй като двама от асистентите са професионалисти, занимаващи се с умственото здраве.

От време на време дори имаме гости. Преди два месеца се запознахме с един човек, който работи в Санта Барбара с детектив, преструващ се на медиум. Само си го представете. Неговото тежко положение накара всички ни да се почувстваме малко по-добре по отношение на положението, в което сме самите ние.

Джаспър, психиатричен болногледач, който помага на страдащия от параноична шизофрения детектив, доведе на последната ни сбирка един тип, работещ с детектив от Атланта, който е патологичен лъжец. Асистентът се казваше Гевин, а детективът лъжец, за когото той работи, беше Стиив Стоун.

— Поне така мисля, че му е името — каза ни Гевин. — Възможно е това да е лъжа. Той лъже за всичко. Пропилявам по-голямата част от времето и енергията си в опити да синтезирам истината от онова, което казва, а после го казвам на ченгетата, за които работи като консултант.