Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 85

— Трябва да е много дълъг списъкът с хората, които си уволнил — каза старецът.

— Ами не съвсем — каза Морели. — С повечето хора, които съм назначавал, съм извадил късмет, а с уволненията обикновено се занимава Ейб. Това е най-странното при онази жена от Ню Йорк. Като че ли дори не съм я срещал, когато е работила за мен.

— Добре — каза старецът след малко. — Значи приключихме с репортера?

— Да — каза Морели. — Въпреки че все още не знам как се е добрал до доктора.

И това беше лъжа. Лидия беше казала на Финли нещо, не знаеше какво, но то го беше отвело при доктора. Сега обаче, когато и доктора, и Лидия ги нямаше…

— А този адвокат от Конгреса, когото искаше да следим? Да намеря ли някой друг да го поеме? И този път Еди ще се погрижи да не го усетят.

— Не, няма да е проблем — каза Морели. — Няма нишка, за която да се хване.

Не и щом Лидия е мъртва, което не можеше да изрече на глас.

31

На Демарко му отне два пъти повече време от обичайното, за да стигне до общинския жилищен комплекс в Александрия, където бе живял Исая Пери. Отне му толкова дълго, защото не знаеше дали не го следи някой от хората на Чарли Еклънд или друг, който работеше за Пол Морели. Затова похаби време и бензин да кара по тихи улички и да прави ненужни завои, а на няколко пъти дори изчака светофарът да светне почти червено, преди да мине кръстовището. Докато караше, се замисли, че ако ЦРУ беше замесено, може и да му бяха лепнали на колата някоя джаджа за проследяване, но в такъв случай не можеше да направи нищо по въпроса.

Сградите бяха като кутийки, двуетажни тухлени кубчета, и бяха привлекателни колкото казарми. Затревените площадки за игра, оптимистично разположени между тях, се бяха превърнали в бойни полета от спечена пръст, обсипани с остри парчета отломки. Войнишко зелената боя на рамките на вратите и прозорците висеше на парцаливи ивици и единствените цветни петна из квартала бяха флуоресцентните отблясъци на войнствени графити.

Демарко знаеше, че общинските жилища по принцип бяха част от нечий добронамерен план: като ръка, протегната да окаже помощ на нуждаещите се, едно евтино място, където да живеят, докато си стъпят на краката, докато всички онези други грижовни федерални програми успеят да ги добутат до редиците на средната класа. Но като оставим добрите намерения настрана, в действителност тези места бяха люпилни на нещастие, гръмоотводи, които привличаха скръбта. Те като че ли събираха проблемите на бедните на едно място и подобно на радиоактивните атоми, сбити натясно, обитателите често достигаха до критичната си маса.