Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 75

Демарко се изправи.

— Къде отиваш? — попита Ема.

— В Бостън. Махоуни ме праща.

— Защо?

— Някаква задачка, свързана с един от служителите му. Нищо интересно. Но може и просто да се опитва да ме откъсне от Морели. Не знам. Знам само, че работя за този човек и затова заминавам. Ти можеш да си седиш тук и да се ядосваш, но цялата история далеч надхвърля онова, за което ми плащат. Не са ми в категорията един сенатор на Съединените щати, един председател на Камарата на представителите и един долен малък заговорник от ЦРУ. Единственото, което ми възложиха, беше да разбера дали има нещо гнило около смъртта на Тери Финли.

— Каквото се оказа, че има.

Демарко не знаеше как да отговори. Затова просто си тръгна.

27

Махоуни поддържаше малък персонал в Бостън и жената, която ръководеше бостънския офис — над шейсетгодишна, белокоса, с внушителна гръд, — от години работеше за него. Името й беше Маги Долън и Демарко беше убеден, че тя страда от раздвоение на личността. В един момент беше въплъщение на самото състрадание и прегръщаше бабичката, загубила чека с пенсията си, а минутка по-късно ругаеше като моряк по някакъв идиот, който не играел по свирката на Махоуни.

Маги се бе обадила на Махоуни да докладва за възникнал проблем. По настояване на председателя бе наела на непълен работен ден някакво хлапе от Харвард, защото бащата на хлапето разполагал с много пари и голяма власт. Миналата седмица хлапето започнало да се държи странно — закъснявало за работа, тръгвало си по-рано, имало вид на не спало и не яло дни наред. Според Маги било откачило. Опитала се да разговаря с него, но то не искало да й каже какъв му е проблемът.

Една от самоличностите на Маги искала да уволни тоя безполезен харвардски лигльо, но знаела, че това може да навлече на Махоуни проблеми с богатото татенце. Маги Номер две обаче ужасно се притеснявала за горкото дете, да не вземе да си пререже вените, защото тя не би понесла подобно нещо да й тежи на съвестта. И помолила Махоуни да й даде Демарко под наем, за да се опита да разбере какво става.

Половин ден Демарко следи хлапака и го наблюдава как ходи насам-натам с наведена глава и буквално си говори сам, с вид на човек, който е загубил и кучето, и котката, и папагалчето си в един и същ пожар. Горе-долу на всеки пет минути изваждаше телефона си и звънеше на някого, който очевидно все не се обаждаше. Това подтикна Демарко да се обади на Алис, негова позната, пристрастена към комара, която му беше длъжница. Работеше в една телефонна компания. Алис откри, че хлапакът с еднакво постоянство се обажда на два номера, понякога до десет пъти на ден. Един от номерата беше на Патрис Хамилтън, която живееше в общежитие в Харвард. Другият, беше на книжарницата на Харвард.