Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 74

Сценарий номер две: Еклънд всъщност е помагал на Пол Морели през цялата му кариера и публичното отношение на Морели спрямо ЦРУ е просто параван. В този случай, когато стане президент, той ще остави ЦРУ да си прави каквото му се прииска, а в замяна Чарли Еклънд ще продължи да решава всички проблеми на президента Морели, които не могат да се решат по конвенционален начин. В сценарий номер две може би ЦРУ е следило Лидия Морели, защото съпругът й се е страхувал, че тя може да разкаже на медиите всички онези неща, които знае за него. И в двата сценария Сътъл и Ван Хорн са работели за Еклънд, от което следваше, че както Марв Питърсън, така и Чарли Еклънд бяха излъгали Ема.

— Но защо им е било да убиват тези двамата? — попита Демарко.

— Работата е дебела, Джо, ЦРУ шпионира сенатор или под давление на сенатор. Еклънд може да ги е убил, защото сме ги идентифицирали и се е уплашил да не проговорят.

Демарко се замисли, опитвайки се да смели всичко, което беше чул току-що.

— Лидия беше убедена, че човекът, който помага на съпруга й, не е от ЦРУ. Познава го лично.

Ема сви рамене.

— Не мисля, че умни хора като Пол Морели и Чарли Еклънд биха се затруднили да заблудят Лидия.

— Може би — съгласи се Демарко, — но според мен има и трети сценарий. Възможно е Сътъл и Ван Хорн да са работили за някой друг, не за Еклънд, а Еклънд да е наблюдавал Морели поради причините, които ти посочи — надявайки се, че Морели ще направи гаф, от който ЦРУ по-късно може да се възползва.

— Прав си — кимна Ема. — И това е възможно. Но тогава защо Сътъл и Ван Хорн са мъртви?

— Защото, след като ти ги идентифицира, шефът им, който и да е той, е решил, че става уязвим.

— Но ако шефът им не е Еклънд, откъде ще знае това? Единствените, които знаят, че съм идентифицирала Ван Хорн и Сътъл, са Марв Питърсън и Чарли Еклънд от ЦРУ. И ти, разбира се.

— Не, и още един човек знае — отбеляза Демарко. — Махоуни. Той научи, когато му казах, че ме преследват някакви тъпаци, които преди време са били наемани от ЦРУ. Така че е възможно Махоуни да е казал на Морели и онзи, с когото Морели е говорил, да е решил да ги извади от играта.

Демарко погледна към картината на Елиху Ведер, наречена „Анархия“. Централната фигура беше една полудяла гола Медуза, която стоеше насред развалините на нещо като правителствена сграда. В ръката си държеше факел, все едно се канеше да подпали града — предполага се, Вашингтон. Което може би не е чак толкова лоша идея, помисли си той.

— Ама че гадна бъркотия — въздъхна Демарко. — Имаме Лидия, която твърди, че съпругът й е въплъщение на Сатаната. Имаме този тип Еклънд, който може да е, но може и да не е приятелче на Морели. Имаме двама мъртви разбойници, за които не знаем нито за кого са работили, нито кой ги е убил и защо. А Лидия Морели е в изтрезвителна клиника, или защото е халюцинираща алкохоличка, която има нужда от медицинска помощ, или защото съпругът й я е пратил там под ключ, за да й попречи да се добере до пресата. А, да, имаме и още нещо: моя шеф, който си мисли, че Пол Морели ходи по вода.