Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 76

Демарко прекоси прочутия университет, за да стигне до книжарницата, като периодично поглеждаше през рамо, за да се увери, че никой не го следи. Дори и да го следяха, той не виждаше никого. Демарко оглеждаше и хлапетата, които учеха в Харвард. Реши, че трябва да са доста умни, за да са ги приели там, но всичките му изглеждаха съвсем нормални, особено момчетата. Повечето от тях бяха облечени в измачкани дрехи и съдейки по косата им, като че ли току-що се бяха измъкнали от леглото. Тези, които не бяха с махмурлук, тичаха, защото закъсняваха за там, където се очакваше да са в момента. Момичетата бяха по-спретнати, по-зрели, по-съсредоточени и изглеждаха, сякаш наистина следваха в университета, за да учат, а не за да пият.

Демарко влезе в книжарницата и попита дали при тях има служителка на име Патрис Хамилтън. Да, имаше. Тогава Демарко попита дали Патрис в момента е на работа и го насочиха към дъното на книжарницата, където попълвала с налични книги. Той се отправи натам и видя една поразителна млада жена, която лепеше етикети с баркодове на кориците. Беше висока и слаба и имаше лице на момиче от корицата на някое списание. Също така беше тъмнокожа.

Демарко наблюдава Патрис няколко минути, докато се преструваше, че разглежда един рафт със суичъри, и в същото време го осени едно от онези редки вдъхновения, все едно току-що беше получил телеграма от Господ. Излезе отвън, отново се обади на Алис в телефонната компания и я помоли да провери дали Патрис Хамилтън се е обаждала на хора с определени професии. Да, обаждала се е, каза Алис.

Прекрасната Патрис бе звъняла два пъти на някакъв акушер-гинеколог и веднъж на организацията „Планирано майчинство“.

Демарко се върна при Маги Долън да докладва.

— Приятелката на хлапето е бременна. И тъмнокожа.

Какъвто беше станал циничен, и то предимно под влияние на Махоуни, Демарко реши, че хлапето си скубе косите, защото момичето отказва да направи аборт и на него ще му се наложи да съобщи на превзетите си богати родители, че им предстои да станат баба и дядо на цветнокожо дете. Демарко осъзна, че има и други възможности, други сценарии, които биха могли да представят богатия питомник на Харвард в по-добра светлина, но ги отхвърли с лека ръка. След като Маги вече знаеше основния проблем, все някоя от личностите й щеше да помогне на момчето да го разреши.

Демарко се прибра вкъщи същата вечер в толкова лошо настроение, в каквото отдавна не беше изпадал. Поколеба се дали да не се обади на Ели в Айова да я поздрави за предстоящата сватба, но реши, че идеята не е добра. Всъщност искаше да й каже колко много му се иска нещата помежду им да са се развили по различен начин и тя най-вероятно щеше да каже, че ако наистина така се чувства, е трябвало да направи нещо по въпроса. Не, този разговор нямаше да го накара да се почувства по-добре, само щеше да натъжи и Ели. Тя не го заслужаваше. Заслужаваше да се омъжи за своя пожарникар.