Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 5

Когато Финли му подаде бирата, Демарко попита:

— Смятате ли, че в къщата на сина ви нещо ще ми подскаже върху какво е работил?

— Може и да намерите нещо, но и аз огледах преди няколко дни. Претърсих цялото бюро, дори и сейфа му, но намерих само пари и някакви старинни монети, които е колекционирал. — Финли се усмихна тъжно. — С монетите беше като с каяка. Тери ги купи преди десет години и сигурно не ги е и поглеждал оттогава. Но ако искате сам да проверите, ще ви дам ключовете.

— Добре ще е — каза Демарко. — Ще хвърля едно око, ако реша, че има нужда.

— Все пак намерих нещо, което не мога да си обясня. — Финли бръкна в джобчето на ризата си и внимателно извади смачкано парченце хартия, прокъсано и повредено от водата. Представляваше салфетка от „При Сам и Хари“, бар във Вашингтон, който Демарко често посещаваше.

— Беше в портфейла на Тери — обясни Финли. — Портфейлът му е бил в панталоните, когато е умрял, и се е намокрил, разбира се. Парите и разписките по кредитните му карти се бяха слепили и я скъсах, докато се опитвах да я отделя. Това е всичко, което успях да спася.

Демарко разгледа написаното върху салфетката, но не можеше да схване смисъла.

— Смятате ли, че написаното може да е свързано с темата, която е разработвал? — попита той.

— Не знам — отвърна Финли. — Изглежда, сякаш несъзнателно е писал по салфетката — Тери все си драскаше нещо, — но не мисля, че щеше да го сложи в портфейла си, ако не е било важно. Вижте, единственото, което знам със сигурност, е, че не е паднал от проклетия каяк в десет часа вечерта.

3

— Старият Финли е добър човек — каза шерифът. — Харесвах го, докато беше в Конгреса, и все още го харесвам. Но за Тери греши. Нямаше нищо съмнително около смъртта му.

Шерифът на окръг Луиза беше над четирийсетгодишен, добре сложен и с приятен загар, а на шкафа зад бюрото му имаше негова снимка с момчешки бейзболен отбор. Две от децата стискаха големичка купа. Демарко се надяваше шерифът да е толкова добро ченге, колкото и треньор по бейзбол.

— Не открихме следи от борба — продължи шерифът. — Къщата му не е била обрана и със сигурност се е удавил. В езерото има някакъв вид водорасли, които са доста специфични, и съдебният лекар ги е открил в дробовете му.

— Не смятате ли, че е малко странно да се е разхождал с каяка в тъмното? — попита Демарко.

— Не е било толкова тъмно. Имало е пълнолуние онази нощ, а и другите къщи около езерото са осигурили още светлина. Все пак има нещо, което не казахме на господин Финли.

— Какво по-точно?

— Нивото на алкохол в кръвта на Тери е било 1,8 промила, когато е настъпила смъртта. Смятаме, че е ударил няколко питиета след работа, прибрал се е подпийнал и е решил да си направи малка разходка на лунна светлина. Пияните губят преценка. Координацията и чувството им за равновесие също не са особено добри. Някога качвали ли сте се в каяк, господин Демарко?