Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 42

Както Демарко каза на Пол Морели онази вечер, когато се срещнаха за пръв път, Хари беше негов кръстник. Бащата на Демарко и Хари се познаваха още от деца — едно италианско момче с железни юмруци и неговото ирландско приятелче със златна уста. Бащата на Демарко взе грешен завой някъде по криволичещия път на живота и стана бияч на един мафиот от Куинс на име Кармине Талиаферо. Хари пое по различен път, като се хвана на работа при един корумпиран кмет на Бронкс и накрая се озова в положението, на което се радваше днес — богат и обгърнат от ореола на привидна почтеност.

Каквато и връзка да бяха изградили Хари и бащата на Демарко помежду си като деца, тя все още съществуваше в по-късните години. От време на време Хари наминаваше през старата къща в Куинс и заедно с бащата на Демарко седяха в кухнята и пиеха кафе, докато Хари се шегуваше за добрите стари времена, когато монахините в католическото училище им дърпаха ушите. И докато си говореха, майката на Демарко се мръщеше на Хари, все едно той беше виновен, че мъжът й работеше за мафията. А може и така да беше.

Хари и бащата на Демарко си останаха приятели до деня, в който Джино Демарко бе убит в разцвета на силите си, застрелян от съперническа банда.

— Дълго време мина, Джо — каза Хари. — Колко да е? Почти две години?

— Горе-долу толкова. Съжалявам, че не се виждаме по-често.

— Е — каза Хари и сви рамене. Всеки със задълженията си.

— Тъкмо бях на гости на майка ми — излъга Демарко — и реших да намина.

— И как е прекрасната ти майка? — попита Хари с престорена усмивка. И двамата знаеха какво е мнението й за Хари.

— Добре е. Държи се мъжки.

Хари се засмя.

— Не се съмнявам. — За момент той огледа Демарко. — Изглеждаш ми малко на тръни, синко. Да предположа ли, че има причина за твоето посещение, нещо повече от желанието да се отбиеш да ме видиш?

Въпреки че майката на Демарко никога не го беше харесвала, Хари не изостави Демарко, когато убиха баща му. От време на време му беше пращал пари, докато учеше в колежа, а му беше предложил и утеха, когато бракът му пропадна. В известен смисъл възприемаше Хари като свой баща, а сега се нуждаеше от бащински съвет.

— Искам да те питам нещо за Пол Морели, Хари.

— Искаш да говорим за Пол?

— Да. Не че не го харесвам, но…

— Е, че то кой не го харесва — вметна Хари.

— … чух нещо за него и ако е вярно… Е, тогава може би не е човекът, за когото го мислят всички. Ти го познаваш от доста време и имам нужда от твоето мнение по въпроса.

— Искаш да кажеш, че си чул нещо лошо за Пол? — Хари сякаш се притесни и се изправи в стола си.

— Да.

Демарко нямаше намерение да разкрива пред Хари, че е чул въпросните злепоставящи думи от жената на Пол Морели, но му разказа за смъртта на Тери Финли и за подозрението на Дик Финли, че синът му е бил убит заради онова, което е разследвал. Когато чу имената на тримата мъже, написани върху салфетката от портфейла на Тери, Хари реагира също като Ейб Бъроус и Пол Морели, а и Джон Махоуни: сполетялото тези мъже било чисто съвпадение и ако е имало нещо подмолно, то досега да е било разкрито.