Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 41

— Боже господи! — Ема поклати глава. ЦРУ направо я изумяваше и… ужасяваше.

— Сега за вас ли работят?

— Не, не сме ги използвали след Хаити. Виж, тези момчета на практика са гангстерчета. Може да работят за всеки. А сега ще ми кажеш ли защо питаш?

— Естествено, че не — отвърна Ема.

— Хюсеин Халас е затворен в деветте кръга на имиграционния ад — каза Нийл.

Демарко му се беше обадил след разговора с Джанет Тайлър, защото отново се нуждаеше от магическите му умения.

— Близо десет години се опитва да получи гражданство, но не може, защото си има жена в Йордания. А и фактът, че е мюсюлманин, не му помага особено. Но най-големият абсурд е, че трябва да се върне в Йордания, за да се разведе с жена си, но после няма да го пуснат отново в Щатите.

— Но имиграционните служби сигурно като нищо могат да го депортират, стига да поискат — каза Демарко.

— О, да, и още как — отвърна Нийл.

14

Хари Фостър твърдеше, че е политически консултант — поне така пишеше на вратата на кабинета му. Но всъщност Хари беше човек, който винаги имаше някакъв познат, който пък познаваше друг човек. Ако се нуждаеш от политик на своя страна, Хари можеше да ти препоръча най-доброто на пазара. Ако искаш разрешително за строеж, което да мине незабелязано през системата, Хари знаеше къде да капне смазка. Некадърният ти зет се нуждае от работа? Няма проблем. Хари познава един човек от профсъюзите. За да пробиеш в Ню Йорк, може да играеш по правилата, но ако искаш да спечелиш, си наемаш старо куче като Хари Фостър.

Хари беше помогнал на Пол Морели да стане кмет на Ню Йорк. Хари беше на шейсет и пет и беше от онези хора, които изглеждат по-добре на шейсет и пет, отколкото са изглеждали на двайсет и пет. Беше малко по-нисък от Демарко, слаб и в добра форма. Някога черната му коса вече беше придобила красив сребрист оттенък, беше оредяла над слепоочията и изтегленият нагоре триъгълник все още жива коса му придаваше аристократичен вид. Кожата му беше леко сипаничава от стари белези от акне, но хубавият му тен, добре поддържан в ковчега на поклонниците на слънцето, намаляваше този малък дефект до минимум. Ноктите на ръцете му също бяха поддържани, косата му беше перфектно подстригана, а лицето му беше парфюмирано с осезаем изтънчен аромат. В говора му все още се усещаше бруклинският акцент, но оттогава беше изминал дълъг път. Двамата с Демарко в момента седяха дванайсет етажа над Пето авеню в офис, подходящ за градски принц, и пиеха кафе от фин костен порцелан. Под тях се простираше Сентръл Парк в цялата си есенна прелест, а от височината, на която се намираха, гледката беше неопетнена от джебчии, пияници и каквото и да е простолюдие.