Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 28

Майк Лосон

Демарко се замисли, че може и да е избрала Тери Финли поради друга причина: ако се беше обърнала към някой от прославените репортери, те биха проявили малко повече разум и не биха я изслушали дори. Но все още не проумяваше за какво говори Лидия.

— Не ви разбирам, госпожо Морели. Какво по-точно сте искали от Тери?

— Исках да унищожи съпруга ми.

Демарко се облегна назад.

— Защо ще искате…

— Казах на Тери, че някой е помагал на Пол през цялата му кариера. Един много могъщ човек.

— Какъв човек? — Всеки път, когато тя отвореше уста, Демарко все повече се объркваше.

Лидия не обърна внимание на въпроса.

— Сполетялото онези трима мъже от списъка, който сте намерили… Били са натопени. Мъжът, спипан с невръстното момче в леглото, е бил дрогиран, точно както е казал. А мъжът, който е претърпял автомобилна катастрофа… е, не е било катастрофа. Някой го е хвърлил от пътя или е повредил колата му.

— Откъде знаете всичко това? — попита Демарко.

— Просто го знам. Нямам доказателства, които да могат да бъдат представени пред съда, но го знам. Чувала съм Пол и Ейб да замислят провала на хора, изпречили се на пътя на Пол. Подкупвали са, изнудвали са, убивали са, за да…

— Убивали са? — възкликна Демарко. Запита се да не би тази жена да е психично болна, да не е шизофреничка с мания за конспирации.

— Да. Пол никого не е убивал собственоръчно, разбира се. Други хора вършат мръсната работа, но той е човекът, който има изгода.

— Кого мислите, че е убил, госпожо Морели?

— Освен Тери един мъж на име Бенджамин Дал. Случи се, докато беше кмет. Пол се опитваше да построи обществен културен дом в Бронкс, а Дал притежаваше парче земя, което беше нужно за изпълнението на проекта, но Дал отказал да продава. Една вечер чух Пол да казва по телефона: „Твърде дълго се проточи. Трябва да направим нещо по въпроса.“ Два дни по-късно Дал претърпял злополука в къщата си. Паднал по стълбите и си счупил врата.

— Това ли е всичко? — смая се Демарко. — Смятате, че съпругът ви е убил този човек, защото е казал „трябва да направим нещо по въпроса“?

— Да.

— Може да е имал предвид да се намери друго парче земя или да даде на Дал по-добра оферта, или… или да предприеме съдебни мерки срещу него.

— Не беше това — отсече Лидия Морели.

Демарко понечи да изругае, но после се спря. Ругатните нямаше да помогнат.

— Добре — каза той с възможно най-спокойния си глас, — значи вие сте искали Тери Финли да открие доказателства, че съпругът ви е извършвал престъпления, за да преуспее в кариерата си.

— Да.

— И сте му подавали информация, за да му помагате.

— Не, не информация. Аз реално не разполагах с такава. Намесата ми се свеждаше до това да го окуражавам, да настоявам да не се отказва, да дълбае по-надълбоко. И той откри нещо. Не знам какво, но последния път, когато говорих с него, беше развълнуван. Той…

Според Дик Финли и Реджи Хармън Тери все бил развълнуван.

— … той каза, че е открил някого в Ню Джърси, който можел да разкрие всичко. Но не ми каза кой е този човек, нито какво знае. Тери беше… как да кажа, прекалено емоционален. Излишно потаен. И два дни по-късно беше убит.