Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 27
Майк Лосон
Петнайсет минути по-късно видя Лидия Морели да крачи към него. Беше облечена със семпла синя блуза, сиви свободни панталони и ниски обувки. Отдалеч изглеждаше слаба и елегантна. Отблизо изглеждаше изтощена и недохранена и Демарко се зачуди дали не е болна.
Тя седна запъхтяна на пейката до него, все едно кратката разходка от паркинга до градината я беше изморила, и когато издиша, Демарко усети мириса на алкохол. Беше едва девет и половина сутринта. Май Лидия наистина беше болна; болестта й се наричаше алкохолизъм. Сега Демарко разполагаше с по-добро обяснение защо съпругът й се беше подразнил от пиенето й.
Лидия затвори очи, докато дишането й се успокои, след което ги отвори и се огледа, очевидно за да се увери, че наблизо няма никого.
— Защо поискахте да се срещнем, госпожо Морели? — не се стърпя Демарко.
Лидия престана да се озърта и се вгледа право в очите му.
— Защото животът ви е в опасност.
Майчице мила! Ако искаш да привлечеш вниманието на някого — ето
— За какво говорите? — попита Демарко.
— Чух какво казахте на Пол и мазника.
— Мазника?
— Извинявайте. Така наричам Ейб. Както и да е, чух какво им казахте. Подслушвах. След като излязох от кабинета на Пол, останах близо до вратата. — Докато изричаше това признание, Лидия се усмихваше по един леко самодоволен начин, като че ли се гордееше, че е надхитрила прочутия си съпруг. — Тери Финли не е претърпял злополука с лодка — заяви тя. — Беше убит, защото разследваше Пол.
— Госпожо Морели, боя се, че не ви разбирам. Обяснете ми…
— Какво мислите за съпруга ми?
— Какво мисля ли? — примига Демарко, объркан от въпроса. — Ами смятам, че е страхотен политик. Всички казват, че той ще е следващият президент.
Лидия кимна, все едно в знак на съгласие, след което каза:
— Той е чудовище. Мястото му е в клетка, не в Белия дом.
Демарко беше толкова слисан, че едва успя да реагира.
— Госпожо Морели, не съм сигурен накъде…
— Аз съм тази, която се свърза с Тери. Аз съм тази, която го помоли да се разрови в миналото на Пол.
— Един ден чух Пол и Мазника да си говорят за него. Подиграваха му се, че бил упорито дребно журналистче, което все не успявало да постигне нещо.
Ето
— Аз обаче поразпитах — продължи Лидия — и установих, че тъкмо Тери ми трябва. Нужен ми бе човек, който би направил всичко, за да си създаде име, и същевременно да работи за елитен вестник като „Поуст“ или „Таймс“. Реших, че е крайно време да направя нещо, а Тери беше идеално попадение.