Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 194

Махоуни видя Демарко — и изражението на лицето му — и направи знак да го последва в кабинета. Пътьом се спря, за да си долее ямайски ром в чашата, после отново спря, за да целуне една жена, която стоеше в близост до една имелова клонка. Жената беше на около четирийсет години; Махоуни не подбираше.

По пътя с Лумис към Ню Йорк Демарко се зачуди защо Калвети беше решил да не го убива. Може би заради връзката му с Хари Фостър, но също така подозираше, че може би някъде в буцата антрацит, която представляваше сърцето му, Калвети изпитваше угризения за всичко, което бе сторил заради Морели. Каквато и да беше причината, Демарко беше жив. За Пол Морели беше сигурен, че не е.

Въпреки това обаче пренебрегна заплахата на Калвети да не разговаря с никого за случката в хижата в Кетскил Парк. Разказа на Ема, защото тя имаше правото да знае, а и той беше сигурен, че може да й повери всякаква тайна. Целият живот на Ема беше една тайна. А сега разказа и на Махоуни.

— Божичко — възкликна председателят, когато Демарко свърши да говори. — Какво мислиш, че се е случило, когато си си тръгнал?

— Калвети го е убил. Морели е унищожил плана му да постави свой човек в Белия дом, убил е дъщеря му и е бил отговорен за смъртта на внучката му. Няма начин Морели да е още жив.

Демарко направи пауза, после добави:

— Но се обзалагам, че никога няма да открият трупа. Някой ден някой ще влезе в хижата и ще види написаното на дъската, мечтата на Морели да възкреси кариерата си. Скоро, предполагам, ще се появи версията, че Морели е осъзнал колко безсмислени са усилията му, колко нищожен е шансът му да се завърне. И всички ще повярват, че е навлязъл навътре в гората и е изчезнал.

Махоуни кимна, очевидно съгласен с размишленията на Демарко.

— В някакъв момент все пак ще разкажа на Дик Финли какво се е случило — изпъшка той. — Трябва да знае защо е умрял синът му.

— Предполагам — отвърна Демарко, но не беше сигурен дали това е добра идея.

Махоуни поклати глава и камбанката на шапката му иззвъня.

— Ах, Джо — въздъхна той, — какви неща можеше да направи Морели, какви неща можехме да направим ние.

Двамата замълчаха, потиснати от мрачната равносметка за всичко, което се бе случило. Демарко мислеше най-вече за себе си. Чувстваше се, все едно Господ е решил да направи сериал продължение на историята на Йов и е избрал него за главната роля. В изминалата година беше изгубил още една скъпа на сърцето му жена, на косъм се бе разминал със смъртта и за пореден път бе станал пионка в игричките на шефа си. Беше отговорен за смъртта на трима души — Гари Паркър, Бренда Хатауей и, съвсем скоро, Арни Бърг. Ако не си беше наумил да провали Пол Морели, всички те щяха още да са живи.

Може би беше виновен дори и за смъртта на Лидия Морели и Исая Пери. Ако не беше приел да се срещне с Лидия, може би нямаше да умрат. А Маркъс Пери — ако не беше говорил с него, може би той нямаше да се опита да отмъсти за смъртта на брат си.