Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 180
Майк Лосон
И така, появява се Доминик. Предлага да помогне на Пол, на дъщеря си и на внучката си, която никога не е виждал. До Кейт ще стигнем по-късно. Главното е, че заявява готовност да подпомогне кариерата на Пол. След това отправя заплаха. Ако Пол не се съгласи да работят заедно, то тогава ще тръгне слух, че Пол е свързан с Доминик чрез жена си. Това щяло да съсипе политическата кариера на Пол.
Демарко си спомни думите на Лидия:
— Пол бил напълно доволен от сделката. Двамата с Калвети се сработили. Не вършели глупости, не се опитвали да трупат несметни богатства или да измъкват дребните гангстерчета на Калвети от затвора. Съсредоточили се най-вече върху кариерата на Пол.
Хари се засмя.
— Когато беше кмет на Ню Йорк, всички смятаха Пол за гений заради способността да държи профсъюзите под контрол. Но всъщност Доминик ги контролираше. Контролира ги още откакто Хофа беше начело на профсъюза на шофьорите.
— А другата причина за успехите на Морели — вметна Демарко — е била готовността на Калвети да унищожи всеки негов политически враг, ако му създава проблеми.
Хари поклати глава.
— Рядко, Джо. Рядко се е налагало Доминик да се намесва. Пол беше добър политик. Повечето неща сам си заслужи.
— Само толкова ли, Хари? Така ли Пол Морели е станал домашният любимец на Калвети?
— Не, Джо, още не схващаш. Пол не е бил ничий домашен любимец. Той и Доминик са работели заедно. Били са партньори, доколкото аз мога да преценя. Пол се съсредоточил върху това да бъде добър политик и вършел добри дела. Историите, които ти разправих онзи път, когато обядвахме заедно, до една бяха верни. Ако не друго, поне е превърнал мафията в положителна сила.
— Стига, Хари. Калвети е помагал на Морели за доброто на хората? Кого се опитваш да заблудиш, по дяволите?
— Не казвам това. Разбира се, че Доминик е имал изгода от сделката. Но каквото и да са вършили, не е било само за да правят пари. Калвети вече е бил милионер, когато се е съюзил с Пол. А ако погледнеш финансите на Пол, ще видиш, че не е кой знае колко богат, не е като Кенеди.
Хари направи пауза.
— Ще ти кажа нещо, което подозирам от много време — продължи той. — Смятам, че за Доминик изобщо не е било въпрос на пари. За него е било игра.
—
— Когато Доминик се съюзил с Пол, той вече е имал всичко. И власт, и уважение. Бил е във връхната точка на кариерата си. Но идеята да направи един човек кмет на Ню Йорк, после сенатор и накрая президент… Мисля, че му се е сторила особено примамлива. Можеш ли изобщо да си представиш какво е чувството?