Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 178
Майк Лосон
64
Ранният полет от Сиатъл пристигна в Ню Йорк в девет часа сутринта и четирийсет и пет минути по-късно Демарко влезе в офиса на Хари Фостър. Подмина русата секретарка, без да й каже и дума, и със замах влезе в кабинета. Кръстникът му говореше с двама мъже и видимо се подразни от прекъсването, но когато видя погледа в очите на Демарко, той помоли гостите си да го извинят.
— Какво правиш тук, Джо? — попита Хари.
Демарко подпря юмрук на бюрото.
— Пол Морели е свързан с Доминик Калвети, Хари. А Калвети по някакъв начин е свързан с Лидия Морели. А ти, дявол да те вземе, си свързан и с Морели, и с Калвети.
Демарко направи кратка пауза и добави:
— Ще ми кажеш всичко, което знаеш, Хари.
— Калвети? Божичко, Джо, не знам за какво, по дяволите, говориш.
— Не, Хари, не ме лъжи. Умират хора, Калвети и Морели вършат убийствата. Така че
— Умират ли? Кой умира?
Демарко си пое дълбоко въздух, мъчейки се да овладее емоциите си, за да не сграбчи Хари за гушата. След това му разказа защо и как е скроил номер на Пол Морели и как всички, замесени в историята, без него и Сам Мърфи, са или в болница, или мъртви. За Ема изобщо не спомена.
Хари не прекъсна Демарко, докато той говореше, но като че ли потъваше в стола си, все едно се опитваше да се изпари. Затвори очи, когато Демарко заговори за убийството на Лидия и за нейните обвинения срещу съпруга й.
Разказът свърши и Хари попита с дрезгав глас:
— Доведената му дъщеря ли, Джо? Сигурен ли си, синко? Абсолютно сигурен ли си?
— Да — каза Демарко. — Сигурен съм.
Хари се надигна от стола си и отиде до барчето. Движеше се бавно и колебливо, все едно за последните пет минути беше остарял с десет години.
— Имам нужда от нещо за пиене. Искаш ли едно?
Но преди Демарко да успее да му отговори, Хари възкликна:
— Господи, Джо. Какво си направил?
— Хари, не искам пиене. Престани да се правиш на ударен и да ми кажи каквото искам да знам.
Докато Хари пълнеше чашата си с натрошен лед и бърбън, Демарко, прекалено нервен, за да седи на едно място, отиде до прозореца и погледна към Сентръл Парк. От двайсетия етаж кънкьорите по езерото му заприличаха на механични фигурки върху капака на музикална кутия.
— Хлапе, поставяш ме в ужасно положение — каза Хари. — Не можеш да си представиш колко ужасно. Ако не беше баща ти…
— Хари, нямам време за…
— Джо, това, което искаш от мен… Могат да ме убият, синко.
— А мен
Хари мълчеше.
— Хари. Моля те.
Хари се взираше в кръщелника си, опитвайки се да вземе решение, питайки се на кого дължи истинска вярност. Най-сетне той каза:
— Доминик Калвети е бащата на Лидия Морели.
65
Доминик Калвети беше мафиот от митичен калибър.
Криминалните му владения се простираха из всичките пет района на Ню Йорк, както и по цялото Източно крайбрежие. През четирийсетте и петдесетте години бил здраво свързан с профсъюза на шофьорите — и с пенсионния им фонд — и с течение на времето успял да проникне във всяка голяма профсъюзна организация на североизток.