Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 182

Но и са ти плащали, и то много добре. Сега вече скъпият офис на Хари също имаше своето обяснение.

Външно Хари сякаш беше същият като при последната им среща — внимателно подстригана бяла коса, поддържани ръце и нокти, добре ушит костюм и копринена вратовръзка, — и все пак изглеждаше някак изпаднал, белязан от опасните улици, от които беше избягал преди толкова години. Колкото и да го обичаше, Демарко знаеше, че повече няма да го види. Ако изобщо оцелееше в близките дни.

Демарко вече знаеше отговора и на следващия си въпрос, но все пак го зададе.

— Хари, според теб какво би станало, ако Пол Морели съобщи на Доминик имената на хората, спрели пътя му към президентския пост? Мислиш ли, че Калвети ще му помогне да си отмъсти?

— На секундата — отвърна Хари. — Доминик отмъщава безмилостно. Дори не е нужно Пол да го моли. Както повечето хора, Доминик харесва Пол.

Хари изрече последната реплика, все едно че беше обвинение.

Демарко стоеше до прозореца с гръб към Хари. Полицаите вкарваха в колата си някой облечен като Дядо Коледа. Какви ли неща можеше да види човек в Ню Йорк.

Сега вече знаеше кой помага на Пол Морели и защо и отговорите се оказаха дори по-страшни, отколкото очакваше. Ако Доминик Калвети поискаше да го убие, шансът му да доживее до старини беше направо нулев.

Демарко попита:

— А какво смяташ, че би направил Калвети, ако разбере, че Пол Морели е убил дъщеря му и е насилвал внучката му?

66

Хари уреди срещата с Доминик Калвети в същия малък ресторант, където с Демарко бяха обядвали последния път, когато се видяха. Наложи се Демарко цял час да убеждава Хари колко е наложително да говори с Калвети. Накрая прибягна до простата истина: ако не предприеме нещо, Пол Морели щеше да прати Калвети да го убие. Или трябваше да се срещне с Калвети, или да напусне страната и да се подложи на пластична операция. Хари го предупреди, че среща с Калвети е равнозначна на самоубийство, а за пластичната операция поне има упойки.

Когато пристигнаха, на вратата на ресторанта висеше табелка „Затворено“, но Хари все пак влезе. В заведението беше само собственикът. Демарко си спомни името му — Бени — и как беше благодарил на Хари за всичко, което Пол Морели бил направил за сина му и дъщеря му. Сега Бени не изглеждаше много благодарен.

Двайсет минути по-късно двама мъже влязоха в ресторанта. Приличаха си като братя — страховити братя, които биха се отказали от бокса, защото няма достатъчно насилие в него. Бяха над четирийсетгодишни, с тъмна къдрава коса и нарочно поддържани наболи бради. Не бяха високи, но за сметка на това бяха широки. Единият носеше син костюм, а другият — сив.

Синият хвана Бени за ръката и го отведе в задната част на ресторанта, за да провери кухнята и тоалетните. Сивият остана на мястото си, втренчен в Демарко и Хари. Синият се върна, кимна на Сивия и зае позиция близо до входа. Бени донесе бутилка вино. Разчисти чашите и пепелника, които бяха ползвали Хари и Демарко, сложи нова покривка и постави бутилката и три чаши на масата. Спря се за момент да огледа свършената работа, след което взе една ваза с цветя от съседната маса и я сложи в средата пред Демарко. Сивият каза нещо на Бени на италиански и той махна цветята, след което излезе.