Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 179

Контролирал съдии и политици, може би дори и неколцина от приятелчетата на Махоуни в Конгреса. На някои места негови хора управлявали криминалните му операции директно, а на други се съюзявал с местните престъпници, когато сметнел, че съюзът ще му е по-изгоден от откритата война.

За разлика от всички големи мафиоти по света Калвети избягвал публичността и не излагал богатството си на показ. Дори като млад никога не го били виждали да се влачи с изрусени стриптийзьорки или да играе хазарт във Вегас. Живеел в скромен дом в Лонг Айланд, който рядко напускал, а когато се случвало да излезе, никога не пътувал с антураж, само с един, най-много двама бодигардове. Най-важното — с изключение на един кратък престой в затвора, докато бил още на двайсет и няколко — той никога не бил подвеждан под отговорност за действията си. Донякъде това се дължало на интелигентността му, донякъде, защото бил проникнал във всеки един от органите на закона, който би пожелал да му предяви обвинение, и донякъде, защото бил известен с крайната си жестокост към всеки, изкушил се да го предаде.

Доминик Калвети сега беше на седемдесет и девет години.

Според Хари майката на Лидия имала тайна връзка с Калвети през петдесетте, когато и двамата били млади и обвързани с брак. Доминик бил красив и млад, а майката на Лидия — красива, млада и леко дива. Хари не знаеше как Лидия и Калвети са се срещнали, но смяташе, че на Доминик му е било много забавно да чука жената на виден юрист, който по-късно станал и федерален съдия. Или просто са били двама млади, които са се влюбили.

— А бащата на Лидия, съдията? — попита Демарко. — Не е ли разбрал, че Лидия не е негово дете?

— Не ми се вярва — каза Хари. — Тя защо да му казва?

— Как е могла да бъде сигурна, че детето е от Калвети, а не от съпруга й?

— И това не знам. Може би рядко е спяла с него, а може би е стрелял с халосни години наред. Знам само, че майката на Лидия е вярвала, че детето е от Калвети, и му е казала, а по-късно Калвети разкрил пред Лидия, че той е неин баща.

Демарко бе засипан с толкова много нова информация, че му беше трудно да я осмисли.

— Затова ли Калвети е помагал на Пол Морели? — попита той. — Защото Лидия му е дъщеря?

— Не. Доминик не е имал нищо общо с Лидия, докато е била малка. Доколкото знам, не е бил емоционално привързан към нея. Когато майката на Лидия забременяла, те прекратили връзката и тя се върнала при съпруга си, а той — при съпругата си. Така че, не, Доминик не е помагал на Пол Морели заради Лидия. Помагал му е, защото очаквал нещо в замяна. Бил достатъчно прозорлив да оцени потенциала му. А Лидия е била… само помощно средство.

Хари разказа, че няколко месеца след като Лидия се омъжила за Пол Морели, Калвети организирал среща и им разкрил, че той е истинският баща на Лидия. Дори предложил да си направи тест, за да го докаже.

— Добре, и какво, като е баща на Лидия? — недоумяваше Демарко. — Защо Морели ще му играе по свирката?

— Сега стигаме и до Пол. Тогава той е бил на около трийсет години. Амбициозен е, но доникъде не е стигнал. Поредният помощник окръжен прокурор. Умен, красив, но просто един от стадото. А тъстът му, големият съдия, човекът, който е можел да му помогне, току-що се е оттеглил позорно от съда и ако не друго, връзката с него вредяла на Пол.