Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 168

Въпреки че не беше прекомерно разтревожен за безопасността на Бренда, Демарко реши да й се обади в Калифорния.

— Съжалява, господине, тя не вкъщи сега.

— Знаете ли кога ще се върне?

— Много дена. Прави филм.

— А знаете ли къде прави филм?

— В Холивуд може. Не знае.

Мамка му.

Тъй като не можеше да си измисли извинение да изклинчи от задълженията си, Демарко се съсредоточи върху последната задача, поставена от шефа му. Махоуни бил чул, че някакъв зелен конгресмен използва връзките си, за да пробие на Уолстрийт, и Демарко беше прекарал последната седмица в опити да разгадае финансите на младия джентълмен. Нелегално се беше сдобил с копие от портфолиото с акциите и данъчните декларации на политика и сега ги сравняваше с графика на срещите му, финансовите му отчети и ежедневната му работа в комисията, за да разбере дали има някаква скрита връзка между нарастващите приходи на конгресмена и работата му. Все едно да се опитваш да разплетеш Гордиевия възел с ръкавици с един пръст. Още преди два дни Демарко беше заключил, че се нуждае от помощта на счетоводител от световна класа с диплома за компютърно хакерство, но все още упорито се бореше с документите. Очите вече го смъдяха, когато телефонът иззвъня. Беше Ема.

— Приятелчето на Бърг, Мороу, е човек точно като Бърг. Папарак без капка съвест.

— Би ли убил за пари?

— Трудно е да се каже. Фотограф е, не професионален убиец, но е мизерник. Предполагам, че ако сумата е достатъчна, би направил всичко.

— Ами онзи, който е сгазил Паркър?

— Информацията на Мърфи е точна — дребен престъпник, който е бил в затвора през половината си живот, и в разпри с полицията — през целия. Той определено би убил, ако му предложиш достатъчно пари. Полицаите, разследвали случая, били изумени, че тоя тип се е предал, и направо се шашнали, когато открили, че не е имал и капка алкохол в кръвта. Знаели какво е пиянде и били сигурни, че е карал пиян. Но когато пристигнали резултатите от изследването, преценили, че сигурно цяла седмица е стоял на сухо, за да изкара целия алкохол от кръвта си.

— Значи е възможно Мърфи да е прав?

— Може и да е прав — отвърна Ема, — но ми се струва малко вероятно Морели да поеме подобен риск. Особено толкова скоро.

Точно както смяташе и Демарко.

— Но по-добре си пази гърба, Джо — добави Ема. — Искаш ли да ти осигуря охрана?

Демарко се поколеба. Може би нямаше да е лоша идея някой да го пази. Може би дори трябваше да помоли Ема за пистолет.

— Не — каза най-накрая той. — Ще се оправя.

След като приключи разговора с Ема, се опита отново да се съсредоточи върху финансовите дела на конгресмена, но след пет минути хвърли книжата. По дяволите, трябваше да узнае къде се намира Пол Морели.

* * *

Паки Морис помаха апатично на Демарко, когато той влезе в офиса му. Демарко не разбираше как е възможно подобно нещо — все пак човешкият скелет си има структурни граници, — но Паки му се стори дори по-огромен от последния път. Дебелакът държеше телефона до ухото си, почти невидим в гигантската му лапа, кимаше на всеки няколко секунди и повтаряше: