Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 129

Така че нямаше да направи нищо. Нямаше повече да разследва Пол Морели и щеше да изчака да види какъв ход ще предприеме Морели.

Демарко се върна вкъщи около пет и половина следобед, влезе в кухнята и разби няколко яйца. Късметът му все така не го напускаше: по-голямата част от яйцата залепна за тигана. Взе яйцата и препечените филийки — умееше да приготвя безупречни препечени филийки, — занесе чинията си в кабинета и пусна телевизора. Вечерната емисия тъкмо започваше.

Главната новина, разбира се, беше опитът за убийство на сенатора. Показаха кадрите от престрелката пред Конгреса, докато водещият описваше смъртта на Маркъс Пери и Ейб Бъроус като коментатор от Националната футболна лига. Когато записът свърши, водещият съобщи на зрителите, че предстои да включат на живо репортер с най-новите подробности по случая.

Моника Брадшоу, привлекателната дългокрака репортерка, която беше пред Ръсъл Билдинг тази сутрин, се появи на екрана.

— Намираме се в дома на Елоиз Мей Пери — каза тя, — майката на Исая и Маркъс Пери. Госпожа Пери и нейният пастор, свещеник Джаксън Нол, са се срещнали със сенатор Морели по-рано през деня и сенаторът се съгласи да заснемем едно изказване, което ще остане в историята.

Лицето на репортерката грееше с обожанието на ученичка; единственото обективно нещо в репортажа й бяха кадрите, заснети от нечовешкото око на камерата.

Пол Морели, Елоиз Пери и един мъж, за когото Демарко предположи, че е преподобният Нол, се появиха в близък план. В скута на госпожа Пери седеше синът на Маркъс Пери и си смучеше биберона. Госпожа Пери изглеждаше още по-изнурена, отколкото последния път, когато Демарко я беше срещнал, но сега му се стори, че видя нещо различно в очите й, нещо, което преди не беше открил: надежда.

Морели разнежено погледна бебето, след което се обърна към камерата.

— Както знаете, съпругата ми бе убита от един младеж на име Исая Пери, а аз убих Исая при самозащита. Впоследствие Маркъс, по-големият брат на Исая, умря, докато се опитваше да отмъсти за смъртта на брат си. Както можете да си представите, госпожа Пери и аз сме вцепенени от скръб и силно разтърсени от факта, че е било писано житейските ни пътища да се пресекат по такъв ужасяващ повод. Аз реших обаче, че трябва да има начин от толкова много трагедии да излезе и нещо добро. Днес следобед се срещнах с госпожа Пери и с пастора на нейната църква, преподобния Нол. Ние сключихме ръцете и сърцата си в молитва, търсейки отговор на въпроса какво можем да направим.

Свещеникът кимна тежко към камерата. Нол беше слаб мъж, който наближаваше седемдесетте, с високо чело и покрита с дребни бели къдрички глава. Очите му блестяха, все едно току-що се беше ръкувал с Господ.

— С госпожа Пери тази вечер тук е и това прекрасно дете. — Морели погледна тъжно към бебето и нежно стисна едното му мъничко краче. — Това е Джеймс, синът на Маркъс. Джеймс е сираче. Майка му е починала от лимфома. Не вярвам, че Маркъс и Исая Пери са имали особено голям шанс в живота въпреки всичко, което добрата им майка се е опитала да направи за тях. Те са отраснали без баща и госпожа Пери е трябвало да работи на две места, за да ги издържа. Тя призна, че й е било трудно да опази синовете си, особено Маркъс, от лошите влияния, които грозят непривилегированите деца на тази страна. А сега госпожа Пери е останала единственият източник на подкрепа за внучето си. Но за Джеймс — и за госпожа Пери — нещата ще бъдат различни. Основавам фонд на името на покойната ми съпруга Лидия Грейс Морели, за да получи Джеймс добро образование, включително и университет по негово желание. За да осигури на баба му времето и ресурсите, за да може да се грижи за него, фондът ще добавя към приходите й, а преподобният Нол й е намерил работа в една институция, която ще й позволи да съобразява работното си време според графика на внука си. Това дете ще има възможностите, които баща му и чичо му никога не са имали.