Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 130

Камерата се завъртя към госпожа Пери.

— Госпожо Пери, искате ли да кажете нещо? — попита Моника Брадшоу.

Със сълзи в очите Елоиз Пери промълви:

— Толкова много съжалявам… съжалявам за това, което синовете ми са причинили на сенатора. Само благодаря на Господ, че сенаторът има добрината в сърцето си да прощава.

Демарко изруга. Ако беше достатъчно богат, за да може да си го позволи, щеше да хвърли нещо по екрана. Но тъй като не беше, той изключи телевизора, опъна се на канапето, затвори очи и се опита да не мисли за абсолютно нищо.

Трябва да беше заспал, защото, когато телефонът иззвъня и той погледна часовника, видя, че е десет вечерта. Изгъгна едно „ало“ в слушалката.

— Хотел „Мейфлауър“. Стая 1016 — каза гласът от другата страна и затвори.

Мамка му.

Гласът беше на Махоуни.

Стая 1016 всъщност беше двустаен апартамент.

Демарко седеше на един неудобен стол антика с права облегалка. Големият задник на председателя се ширеше на двойно канапе, а големите му месести стъпала и тлъстите му безкосмени крака се подаваха изпод края на бяла хавлия. На гърдите хавлията имаше бродерия с името на хотела.

Бялата грива на Махоуни беше рошава, а бузите му — румени. В дясната си ръка държеше чаша с бърбън, а на масичката до него стоеше полупразна бутилка „Уайлд Търки“. Това обясняваше руменината. Във въздуха се носеше лек аромат — ароматът на парфюм, ароматът на жена. Това също можеше да обясни руменината. Вратата към спалнята беше затворена.

— Видя ли го по телевизията — попита Махоуни, — с тая шибана сценка, дето изигра с бебето?

Демарко кимна.

— Всички номера са му ясни. Как го е измислил тоя толкова бързо, кучият му син?

Демарко сви рамене. Не му пукаше, че Пол Морели може да крои себеугодни планове със скоростта на светлината.

Председателят отпи от бърбъна с намръщено изражение на лицето. Изглеждаше ядосан и гневът му като че ли беше насочен към Демарко.

— И какво смяташ да правиш сега?

— Какво смятам да правя ли? — повтори Демарко, шокиран, че Махоуни е прекъснал плътските си удоволствия, за да му зададе подобен въпрос.