Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 101

Може би не е чак толкова слаб, помисли си Ема.

— Но как мога да ти помогна аз? — попита Хановър.

— Имам нужда от начин да контролирам Еклънд. Имам нужда от някакво предимство.

— Ами желая ти късмет — каза Хановър. — Няма да откриеш нищо гнило във финансите му. Чарли е богат. Роден е в купчина пари. А ако реши да краде… Е, човек, който успява да прикрие следите на парите на ЦРУ от Конгреса и от Управлението за правителствена отчетност, не би имал никакви проблеми да скрие и собствените си пари. А ако си мислиш да се хванеш за секс, и това можеш да забравиш. Лично аз мисля, че Чарли е асексуален. Никога не е бил женен и никой не знае да е имал и гадже. Години наред хората си мислеха, че е обратен, но и за това няма доказателства. Опитвам се да ти кажа, че дори и като млад сексът не е бил приоритет за Чарли, а сега, на тази възраст, още по-малко. Така че ако си смятала да го спипаш чрез секс или пари, ще трябва да измислиш друг начин.

— Някакви предложения?

Хановър поседя известно време, без да каже нищо, и като че ли беше съсредоточил цялата си енергия да поеме следващата глътка въздух.

— Всъщност — каза накрая — единственото, което го вълнува, е ЦРУ. Управлението е целият му живот. Ако искаш да престане да те тормози, трябва да се захванеш с това, което му е най-ценно.

Хановър отвори уста, за да каже още нещо, но се закашля — стържещ, влажен, отвратителен звук. Ема отиде до кухнята и напълни една чаша с вода от мивката. Поднесе чашата към пресъхналите устни на Хановър и той отпи няколко малки глътки, след което й направи знак да дръпне чашата.

— Имаш ли кой да ти помага? — попита Ема.

Блейк поклати глава.

— Искаш ли да се обадя на някого? Мога да уредя сестра да се грижи за теб. Аз ще платя.

Хановър пак поклати глава.

— От хосписа ще дойдат утре сутрин, но аз си викам, какъв е смисълът да се проточват нещата? Имам един стар 45-милиметров в нощното шкафче до леглото ми. Дали би могла да ми го донесеш?

— Не мога да го направя, Блейк. Съжалявам.

Хановър се засмя.

— Така си и мислех. Ама реших, че ще е забавно да пробвам.

Докато шофираше, Ема си мислеше какво й беше казал Хановър: единственото, което вълнува Еклънд, е работата му и ЦРУ.

И тогава й просветна — имаше начин да обезоръжи Еклънд.

Извади мобилния си от калъфа на колана, но промени решението си. Съмняваше се, че Еклънд подслушва телефонните й разговори, но защо да рискува? Отби в една бензиностанция и се обади от автомата. Час по-късно, уверена, че никой не я следи, тя пиеше кафе с двама мъже в една боулинг зала в Арлингтън.

Майк Кохарски беше над шейсетгодишен, побелял и як. Беше бивш командир от флота, който беше прекарал двайсет години на ядрени подводници и обикновено носеше ризи с дълъг ръкав, за да скрие татуировките, които си бе направил по време на един отпуск на брега, който не си спомняше. Вторият мъж беше Сами Уикс. Сами приличаше на кръстоска между трол и жокей, толкова нисък и грозноват, че малките деца се очароваха при вида му. Майк и Сами бяха партньори в детективска агенция, която рядко припечелваше нещо, защото бяха прословути със своята придирчивост към клиентите.