Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 103

— От това, което предстои да ви кажа — отговориха отсреща.

На следващия ден на трета страница в „Уошингтън Поуст“ имаше статия от един абзац. Според вестника „висшестоящ източник от ЦРУ“ бе информирал репортера на „Уошингтън Поуст“ Реджиналд Хармън, че агент на ЦРУ е бил депортиран от Джакарта, Индонезия, предишния ден заради опит да подкупи член на индонезийския кабинет. Когато господин Хармън се свързал с индонезийския посланик във Вашингтон, господин Юсеф Кала потвърдил историята и заявил, че индонезийското правителство е „силно обезпокоено“, че действащ американски агент би направил подобно нещо. Господин Кала добавил, че му предстои среща с държавния секретар, за да обсъдят инцидента. Пресаташето на Белия дом Джералд Хофман казал, че не е бил информиран за инцидента, преди от „Уошингтън Поуст“ да се свържат с него, но бил сигурен, че президентът ще обсъди ситуацията с директора на ЦРУ Колин Мърфи.

36

Паки Морис беше шеф на канцеларията на младшия сенатор от Мериленд. За разлика от Ейб Бъроус и повечето други старши помощници на сенаторите, които познаваше Демарко, Паки не изглеждаше вечно затормозен. Безгрижното му излъчване може и да се коренеше в непукисткото му отношение към живота изобщо, но по всяка вероятност се дължеше на факта, че баща му притежаваше половината търговска част на Балтимор. Паки Морис не възприемаше безработицата като съществена заплаха.

Паки беше близо два метра висок и тежеше около сто и петдесет килограма, а тези кила бяха меки и разплути: ако някъде там имаше мускули, то те бяха далеч, далеч под повърхността. Имаше къса тъмна коса, която сресваше напред, и месест гърбав нос. Винаги напомняше на Демарко на охранен римски император, увит в огромна бяла тога, който сочи с палец надолу, доволен, че праща на смърт някой окървавен гладиатор. Напоследък Паки беше започнал да носи червени тиранти и папийонка, при което тирантите приличаха на състезателната маркировка на някой тир, а папийонката почти се скриваше под многопластовата му брадичка.

Когато Демарко влезе в офиса му, гигантските крака на Паки, четирийсет и осми номер, си почиваха върху бюрото му, а той се беше облегнал назад в стола си и четеше спортния раздел на „Балтимор Сън“. Той погледна над вестника към Демарко и каза:

— Мисля, че „Рейвънс“ трябва да инвестират парите си в науката. С всичките милиони, които профукаха по играчи, някой умник досега можеше да им е конструирал биоробот. Като от онзи филм „Робокоп“. Можеха да си направят робозащитници. Поне няма да са в списъка с контузени през половината шибан сезон.

— Още ли залагаш на „Рейвънс“, Паки?

— Не залагам, аз правя дарения. В тазгодишната си данъчна декларация ще обявя букмейкъра си за благотворителна организация.

— Разкажи ми за Ейб Бъроус, Паки.

— А, Ейб, моят събрат роб на законодателството?

Паки беше като магнит за клюките — събираше ги в пазвата си, както скъперникът си къта жълтиците.

— Да. Какво ще кажеш за него?

— Защо питаш?

— Чисто любопитство.

— Чисто любопитство? — повтори Паки и присви проницателните си очи. Когато Паки присвиеше очи, те изчезваха между гънките тлъстина.