Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 11
Майк Лосон
Тази година двамата приятели бяха решили да отидат на риба в Джорджия, на река Чатуга. Датата на излета, от 14 до 17 юли, отдавна бе включена в натоварената програма на президента, но точното място според Банкс бе избрано доста по-късно — някъде в края на май. Разбира се, доста хора бяха осведомени за събитието, а това предлагаше почти неограничени възможности за изтичане на информация.
Банкс бе получил предупредителното писмо четири дни преди пътуването на президента до Джорджия и първата му работа бе да позвъни на директора на Сикрет Сървис Патрик Донъли. Донъли бе категоричен, че това не може да бъде дело на някой от агентите му, и дори се бе учудил, че Банкс обръща внимание на подобни анонимни послания. Отношението му определено не бе допаднало на генерала.
Той бе изтъкнал, че писмото е напечатано на бланка на Сикрет Сървис, поставено в официален плик на службата и — най-важното — изпратено със служебната поща. А служебната поща се пренасяше на ръка от въоръжени куриери, които използваха блиндиран автомобил за краткото разстояние между Ейч стрийт и министерството на Банкс на Небраска авеню. До торбата с пощата имаха достъп единствено специално оторизирани служители на Сикрет Сървис, а в министерството тя се приемаше от личния асистент на Банкс.
В допълнение текстът на писмото съдържаше и специализиран жаргон: „Игъл Уан“ и „вътрешен кръг“. Първото бе кодовото име на президента, а с второто се обозначаваха членовете на личната му охрана, които не се отделяха от него по време на пътуване. Съществуваше и външен кръг от агенти, които имаха задачата да охраняват съответния периметър — по покривите, сред тълпата, покривайки стратегическите точки за контрол. В случай че външният кръг бъдеше пробит, задачата на хората от вътрешния бе да защитят президента по всякакъв начин, включително и с цената на живота си.
Въпреки всичко Донъли продължаваше да твърди, че писмото е фалшификат. Може би
