Читать «Вътрешният кръг» онлайн - страница 12

Седем дни по-късно Филип Монтгомъри и един агент на Сикрет Сървис бяха убити, а самият президент бе ранен. Банкс изпитваше ужас и чувство за вина от факта, че не бе реагирал на предупредителното писмо, което очевидно се бе оказало истинско. Той се бе обадил на Донъли, за да му съобщи, че му изпраща въпросното писмо. Настояваше за снемане на отпечатъци от него, за ДНК проба от евентуална слюнка върху плика, а също така и за спешно вътрешно разследване, което да разкрие автора.

Донъли направи всичко възможно да го разубеди. Каза му, че ако изпрати писмото в лаборатория и започне разпити, нещата светкавично ще стигнат до медиите. А това бе последното нещо, което желаеха да се случи, твърдеше той. То несъмнено щеше да даде храна на разни конспиративни теории, замесващи Сикрет Сървис в заговор срещу живота на президента. Но Банкс държеше на своето. Макар че бе назначен лично от президента, Донъли все пак бе негов подчинен.

На другия ден Донъли отиде при Банкс. Все така категоричен, че службата му няма нищо общо с покушението, той направи нови опити да убеди шефа си, че предупредителното писмо е фалшиво. Първата му работа, в съответствие с вътрешния правилник на Сикрет Сървис, бе да подложи на тест с детектора на лъжата всички агенти, участвали в охраната на президента край река Чатуга. Те го бяха издържали без никакви проблеми. След това бе изтъкнато времето, в което бе изпратено писмото, и връзката му с хората, определени да изпълняват задачата за осигуряване на вътрешния кръг.

Външният кръг в района на Чатуга се състоеше от около шейсет агенти. Хижата за нощуването на президента бе избрана не само защото се намираше близо до подходящи за риболов места, но и защото бе съвсем изолирана и трудна за достъп на външни лица. Три дни преди пристигането на президента в района бе дислоциран голям екип служители на Сикрет Сървис, които блокираха достъпа до хижата в радиус от осем километра. Последвало бе основно претърсване на терена, попадащ в тази зона, пеша и от въздуха. Откритите там лица бяха ескортирани извън района, а след пристигането на президента достъпът до него бе напълно прекратен. По време на престоя на държавния глава се осъществяваха периодични наблюдения с хеликоптери.

В съответствие с изискванията за сигурност и изричното желание на президента членовете на вътрешния кръг за охрана бяха сведени до абсолютния минимум от четирима агенти: Били Матис, Робърт Джеймс (човека, убит, докато бе прикривал президента с тялото си), Ричард Матюс и Стивън Престън.