Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 99

Изсипа малко червена охра на дланта си и плю върху нея. Но устата му беше много суха и не можа да направи каша.

Рен загреба шепа сняг, стопли го в шепите си и го изсипа върху охрата.

— Благодаря — измърмори той. Колебливо описа кръгове върху петите, гърдите и челото си. Щом нарисува кръга на челото, затвори очи. Последния път бе направил това за баща си.

Вълк се притискаше към него, за да втрие миризмата си в новите му панталони. Сложи лапа върху ръката на Торак. „С теб съм“.

Торак се наведе и опря нос в муцуната му. „Знам“.

— Ето — каза Рен и му подаде торбичката от гарванова кожа. — Сложих още пелин и се посъветвах със Саен. Маскиращата магия трябва да помогне. Мечката няма да усети Нануак.

Торак завърза торбичката за колана си. Знаците на смъртта вече бяха започнали да се втвърдяват върху кожата му.

— По-добре вземи и това. — Рен му подаваше нещо, увито в брезова кора.

— Какво е?

Тя се изненада.

— За каквото ме помоли. Каквото правих почти цяла нощ.

Той се засрами. За малко да забрави. Ако беше тръгнал без него, какво щеше да излезе от плана му?

— Сложила съм вътре и някои пречистващи билки — каза момичето.

— Защо?

— Ами… ако… ако убиеш мечката, ще си нечист. Искам да кажа, тя все пак е мечка, значи друг ловец, дори и отвътре да е демон. Ще трябва да се пречистиш.

Колко типично за Рен, да мисли за всичко. Това му подейства ободряващо — тя вярваше, че има шанс.

Вълк изскимтя нетърпеливо и Торак си пое дълбоко дъх. Време беше.

Щом тръгнаха през поляната, се сети, че рогът му остана в заслона и се втурна обратно да го вземе. Докато излизаше и отваряше с треперещи пръсти торбичката с билки, рогът се изплъзна от ръцете му.

Вдигна го Фин-Кедин.

Старейшината на Гарваните беше с патерици. Загледа се в рога и изведнъж пребледня.

— Това е било на майка ти — каза той.

Торак примигна.

— Откъде знаеш?

Фин-Кедин не отговори. Подаде му го обратно.

— Не го губи никога.

Момчето напъха рога в торбата с билките. Странна заръка, като се имаше предвид закъде се беше запътил. Тъкмо тръгваше, когато Фин-Кедин извика:

— Торак…

— Да?

— Ако оцелееш, при нас има място за теб. Стига да го искаш.

Момчето бе твърде изненадано, за да отговори. Когато дойде на себе си, старейшината на Гарваните вече се отдалечаваше. Както винаги лицето му беше непроницаемо.

Високите планини бяха обрамчени със злато, когато Торак пое през снега към чакащите го Гарвани. Ослак му подаде спалния чувал и меха, а Рен — брадвичката, колчана и лъка. Изненада се, когато Хорд му помогна да си сложи раницата. Беше унил, но изглежда, бе приел, че няма да търси Планината.

Саен направи знака с ръка над Торак, а после и над Вълк.

— Нека закрилникът лети и с двама ви.

— И да тича с вас — обади се Рен, разтягайки устни в бегла усмивка.

Торак й кимна леко. Искаше му се вече да е тръгнал.

Гарваните го наблюдаваха мълчаливо, докато поемаше през снега с Вълк, който го следваше по петите.

Не се обърна да погледне назад.

* * *