Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 92

Хорд изтича напред, като остави Ослак да чака с Торак край един от заслоните. Торак съзря Рен и духът му се повдигна. Тя беше коленичила на прага на един заслон от другата страна на поляната и говореше нещо припряно. Не го забеляза.

Хората се бяха скупчили около големия огън. Въздухът беше изпълнен със страх. Според Ослак следотърсачите бяха открили знаци от присъствието на мечката само на две долини от лагера.

— Става все по-силна — каза той. — Вилнее из Гората, сякаш… сякаш търси нещо.

Торак се разтрепери. Докато беше следвал забързания ход на Хорд, не усещаше студ, но сега, в летните си дрехи от еленова кожа, направо замръзваше. Дано не помислеха, че се страхува.

Ослак развърза китките му и го поведе през поляната. Щом пристъпи колебливо в светлината на големия огън, отвсякъде се понесе сърдито мърморене — като жуженето на разгневено гнездо пчели. Торак забрави за студа.

Видя Саен, седнала с кръстосани крака върху купчина еленови кожи — в скута й лежеше торбичката от гарванова кожа. Хорд беше до нея и си гризеше палеца. Дирати наблюдаваше младежа и лицето й бе напрегнато.

Изведнъж настъпи тишина. Хората направиха път на четирима мъже, които се появиха с Фин-Кедин върху носилка от бизонова кожа. Лицето на старейшината на Гарваните беше изпито, а левият му крак бе увит в меки превръзки, с избили по тях петна кръв. Лицето му се сгърчи леко, когато мъжете оставиха носилката край големия огън. Това бе единственият знак, че изпитва болка.

Появи се Рен, като търкаляше обло парче дърво. Сложи го зад Фин-Кедин, за да се облегне на него, и се сгуши до чичо си върху една еленова кожа. Не поглед накъм Торак, а впери очи в огъня.

Ослак го побутна напред и той направи няколко колебливи крачки към носилката.

Старейшината на Гарваните улови погледа му и го задържа. Торак изпита облекчение — сините очи бяха също толкова пронизващи и неразгадаеми, колкото и преди. Хорд трябваше да почака доста, преди да заеме мястото му.

— Когато намерихме това момче първия път — каза Фин-Кедин с ясен глас, — не знаехме кой е той или какво представлява. Оттогава Торак е намерил трите части на Нануак. Спасил е живота на един от нас. Той замълча. — Вече не се съмнявам. Той е Слушателя Въпросът е дали да го оставим да отнесе Нануак в Планината. Само момче, без придружител. Или да изпратим нашия най-силен ловец: мъж с опит и много по-голям шанс срещу мечката?

Хорд престана да гризе палеца си и изпъна рамене. Сърцето на Торак се сви.

— Времето е кратко — каза Фин-Кедин и погледна към нощното небе, където с ярка светлина блестеше Големия бизон. — След няколко дни мечката ще е твърде силна, за да я победим. Не можем да свикаме събрание на клановете, няма време. Аз трябва да реша сега — за всички кланове.

Единственият звук беше съскането и пращенето на огъня. Гарваните поглъщаха жадно всяка дума на старейшината.