Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 24

Елекът и панталоните й от еленова кожа бяха захабени, но лъкът и колчанът й бяха красиви, а на стрелите й имаше умело закрепени пера от сова за тих летеж. На първите два пръста на лявата си ръка носеше кожени напръстници, а около дясната й китка бе завързана предпазна зелена плочка. Торак знаеше, че такива предпазни плочки носят хора, които не могат да живеят без лъковете си. „На това държи най-много — помисли той, — а не на красивите дрехи като Хорд“.

Но кой беше нейният клан? От лявата страна на елека й — също като на Хорд и Ослак — бяха пришити няколко черни пера. На лебед? На орел? Перата бяха твърде захабени и Торак не можеше да прецени.

Вървяха цялата сутрин, без да спират: прекосиха мочурливи долини, обрасли с бъбрива трепетлика; изкачиха склонове, засенчени от бдящи борове. Докато минаваше под тях, Торак ги чуваше как въздишат нажалено, сякаш вече скърбяха за смъртта му.

Облаци затъмниха небето и той съвсем се обърка. Бяха стигнали до един склон, осеян с високи до кръста мравуняци. Тъй като мравките изграждаха жилищата си само от южната страна на дърветата, Торак разбра, че се движат на запад.

Най-сетне спряха край малък поток, за да пият вода.

Много се бавим — изръмжа Хорд — Имаме още една цяла долина, преди да стигнем до Витата река.

Торак наостри уши. Може би щеше да научи нещо полезно…

Рен усети, че ги слуша внимателно.

— Витата река — започна тя бавно, сякаш говореше на бебе, — се намира на запад, в следващата долина. Там лагеруваме през есента. А на няколко дни път в северна посока се намира Широката вода, където лагеруваме през лятото. Заради сьомгата. Това е вид риба. Може би си чувал за нея.

Торак почувства как се изчервява. Но вече знаеше къде отива: в есенния лагер на своите похитители. Това не беше добре. Лагер означаваше още хора и по-малка възможност за бягство.

Слънцето слизаше все по-ниско и похитителите му започнаха да се изнервят — често спираха да се ослушват и оглеждат. Сигурно знаеха за мечката. Може би за това бяха възприели нечуваната мярка за собственост върху дивеча: защото той ставаше все по-рядък. Мечката го пропъждаше надалеч.

Спуснаха се в една голяма долина, обрасла с дъб, ясен и бук, и скоро стигнаха до широка сребриста река. Изглежда, това беше Витата река.

Внезапно Торак надуши пушек. Наближаваха лагера.

Осма глава

Докато четиримата прекосяваха реката по мост от легнали дървета, Торак погледна надолу към спокойно носещите се води и си помисли да скочи в тях, но се сети, че ръцете му са завързани. Щеше да се удави. Освен това не можеше да изостави Вълк.

На десетина крачки по течението на Реката дърветата отстъпиха място на голяма поляна. Торак усети мириса на боров пушек и прясна кръв. Зърна четири големи заслона, покрити с кожа на северен елен, каквито не бе виждал досега, и смайващо много хора: всички бяха погълнати от работа и не се интересуваха кой идва. Сетивата му, изострени от страха, попиваха всяка подробност.