Читать «Вълчият брат» онлайн - страница 105

— Вълк! — изкрещя Торак. Бореше се под Хорд, който беше възседнал гърдите му и затискаше ръцете му с колене.

Задните лапи на Вълк задраскаха диво по ръба. Точно под него се чу смразяващо ръмжене… после черните нокти на мечката разцепиха въздуха и за малко пропуснаха лапите на вълчето…

Вълк напрегна всичките си сили и успя да стъпи на пътеката. Но тогава за пръв път реши да върне онова, което Торак му беше подхвърлил, и скочи към него, стиснал Нануак в челюстите си.

Хорд се протегна да вземе торбичката. Торак освободи едната си ръка и хвана младежа за лакътя. Ех, ако ножът му не беше затиснат под коляното на Хорд…

Неземен рев разтърси клисурата. Ужасено, момчето гледаше как мечката се показва над ръба на пътеката.

И в този последен момент, докато тя се изправяше над тях — Вълк се беше заковал с Нануак в уста, а Хорд го притискаше към земята, — в този последен момент той прозря истинското значение на Предсказанието. Слушателя дава кръвта от сърцето си на Планината.

Кръвта от неговото сърце.

Вълк.

„Не!“ — изкрещя вътрешно.

Но вече знаеше какво трябва да направи. На глас извика към вълчето:

— Отнеси торбичката в Планината! Уф-уф! Уф-уф!

Златистите очи на Вълк срещнаха неговите.

— Уф-уф! — задъхваше се Торак. Очите му пареха.

Вълк се обърна и се втурна нагоре по пътеката към Планината.

Хорд изръмжа злобно и се спусна след него, но се подхлъзна, изпищя и се прекатури назад, право в лапите на мечката.

Момчето се изправи с мъка на крака. Хорд продължаваше да пищи. Торак трябваше да му помогне…

Високо над тях се чу оглушителен шум.

Пътеката се разтърси. Момчето падна на колене.

Шумът премина в невъобразим грохот. Торак се хвърли към вдлъбнатината — миг по-късно отгоре се свлече неудържим, смазващ, унищожителен сняг, който помете Хорд, помете мечката и ги запрати с рев към смъртта.

Световният дух беше чул молбата на Торак.

Последното нещо, което той успя да види, беше Вълк, все още с Нануак между челюстите, бягащ пред гърмящия сняг към Планината.

— Вълк! — извика той. После сякаш целият свят побеля.

* * *

Торак така и не разбра колко дълго бе стоял прилепен до скалата, с плътно затворени очи.

Най-сетне осъзна, че грохотът е преминал в ехо, а ехото все повече отслабва. Световният дух се отдалечаваше с големи крачки към Планините.

Звукът от стъпките му постепенно премина в леко шумолене на слягащ се сняг.

После в шепот…

После настъпи тишина.

Торак отвори очи.

Не беше заровен жив. Световният дух беше минал над кухината и го беше оставил жив. Но къде беше Вълк?

Той се изправи на крака и се запрепъва към ръба на пътеката. Студът-убиец си беше отишъл — можеше да види Планините през мъглата от слягащ се сняг. Под него клисурата бе изчезнала сред хаос от лед и скали. Някъде под тях лежаха заровени Хорд и мечката.

Хорд беше платил с живота си. Мечката бе празна обвивка, защото Духът бе прогонил демона в Отвъдния свят. Може би истинските души на мечката сега най-после бяха намерили покой след дългия затвор с демона.