Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 58

Жан-Марк я погледна с изненада. Какво прави тя до него?

VIII

Никога урокът не бе протичал така скучно! От три четвърти час Жилбер се мъчеше да определи по схематичните фигури на своя учебник посоката на електрическия ток, получен по индукция в една бобина. Той бъркаше, Жан-Марк го поправяше:

— Не, драги мой, ако отдалечим от бобината северния полюс на магнита, потокът в бобината отслабва…

— До гуша ми дойде наистина! — каза Жилбер, като отблъсна учебника си.

— Кураж! Нямаме много време.

— Какво искаш да кажеш?

— „Точно необходимото време, за да се разбие с чук главата на една жена!“ — отвърна Жан-Марк.

Беше избрал този цитат снощи от „Песните на Малдорор“. Жилбер избухна в смях.

— Ах, чудесно е! — каза тон. — Ще го запомня.

Ободрен от този литературен изблик, той смело се върна към физиката. Точно в пет часа на вратата се почука и се появи прислужничката, хванала с две ръце поднос с чаши, чайник и няколко малки съдинки. Беше станало навик. Китайски чай; Жилбер не обичаше друг. С него бисквити и конфитюр от горчиви портокали. Докато прислужничката слагаше подноса върху масата, Жилбер, вдигнал пръст, декламираше:

— „Кукумявката носи с човката си мишка или жаба, жива, сладка храна за малките си“.

Звучеше още по-смешно, защото слугинята с дългия си нос и кръглите си очи приличаше наистина на кукумявка. Жан-Марк стисна челюсти, за да не прихне. Прислужничката изчезна със зловещото достойнство на нощна птица.

— Точка за тебе! — каза Жан-Марк.

Още на втория урок бяха решили да си говорят на ти. В началото на Жилбер му беше трудно. Сега това приятелство му беше приятно. Започнаха да пият на малки глътки горещия ароматен чай пред масата, отрупана с ученически помагала. Следваше втори час на занимания. Жилбер се надяваше да го посветят на литературата. Но той беше най-слаб по физика. И за успокоение на съвестта си Жан-Марк искаше да го занимава с този предмет. Каза му решението си, като хрускаше една бисквита.

— Много присърце вземаш моя успех! — забеляза Жилбер.

— Да — каза Жан-Марк. — Заклел съм се да издържиш матурата.

— Не ти ли отнемам много време с тия уроци?

— Така ли мислиш?

— Има толкова много за зубрене през четвъртата година по право!… Какво мислиш да правиш след лисанса?

— Докторат. Но в същото време искам да работя в някоя адвокатска кантора.

— При баща ти?

Жан-Марк изтръпна. Осведомен ли беше Жилбер от Валери? Не! Вероятно нищо не знае.

— Скаран съм с баща ми — каза той. — Не го виждам вече.

— Аз също — каза Жилбер — никога не виждам баща ми, но не съм скаран с него. Той не иска да знае за мене и аз за него. Всъщност човек може много добре да се чувствува без родителите си, не намираш ли?

— Да — отговори Жан-Марк.

И машинално отправи очи към ъгъла на масата, където в метална рамка бдеше фотографията на една млада руса жена. Жилбер проследи погледа му и каза: