Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 179

— Точно така, липсваше някой в това семейство: Карол!

— Тя липсваше на теб, Филип, не на тях!

— Защо? Тя ги обича, тя отчасти ги изгледа…

— За нещастие тя направи не само това!

— Какво искаш да кажеш?

— Твоите деца знаят всичко.

Той погледна недоверчиво сестра си, която постепенно се разяряваше.

— Всичко? Не разбирам!

— Не, Филип! Ти много добре разбираш! Те знаят всичко и нямат същите основания като тебе да простят на Карол!

Той стисна челюсти, разгневи се толкова силно, че главата му започна да трепери.

— Е, добре, нека да се махнат от главата ми! — изкрещя той. — Да се изметат оттук! И по-скоро! Не искам съдници в къщата си!

И оставил Мадлен вцепенена, той излезе от апартамента, като тресна вратата!

На улицата дълго вървя без цел, за да успокои сърцето и мислите си, после тръгна към кантората си.

На улица „Франсоа I“ той влезе в една цветарница и поръча чрез „Интерфлора“ двадесет и пет червени рози за госпожа Ейглетиер — хотел „Фир Яресцайтен“ в Мюнхен.

XXV

— Не се ли чувствуваш добре? — попита Филип, като седна до леглото.

— Малко уморена — това е всичко! — отвърна Карол. — Предпочитам да не ям тази вечер. Агнес ще ми донесе чай. Но ти…

— Аз също ще пия чай — каза той. — Значи няма да ходим на театър?

Тя престорено му отправи нежен поглед и въздъхна:

— Невъзможна съм, нали?

Филип беше купил билетите на излизане от кантората и беше се прибрал вкъщи по-рано от обикновено, за да се подготви. Но отказът на Карол необяснимо го утешаваше.

— Не, не — измърмори той. — Така е по-добре. И аз не съм много разположен.

Агнес донесе подноса и го постави върху коленете на Карол.

— Донесете една чаша и за мене — каза Филип.

— Господинът няма ли да вечеря?

— Не, Агнес.

— Защото аз съм приготвила всичко — измърмори Агнес.

И тя се оттегли, надупена, в мълчание, негодуваща. От завръщането на Карол тя бе започнала да се мръщи. След малко се върна с втората чаша. Когато изчезна отново, Карол прошепна:

— Става отвратителна, горката! Тези дни трябва да се разделя с нея.

Филип изпита смътна досада, но не възрази. Карол беше поела къщата в ръцете си — това беше нормално. Той я погледна как пие чая, намазва с масло една бисквита с лек и очарователен жест. С рамене, покрити с тънка плетена вълнена блузка на розови ивици, с прозрачна нощница, с леко гримирани устни, тя беше точно оня образ, който той си представяше, когато лудо копнееше да я види пак; но сега, когато беше тук, той не изпитваше такова вълнение.

Нито веднъж, откакто се бе върнала, те не бяха говорили за Жан-Марк. Само при мисълта да си припомни с нея за своя син той изпитваше тревога. Тя също навярно избягваше от предпазливост, от благоприличие всякакъв разговор, който можеше да им причини болка. Това условно мълчание тегнеше върху отношенията им.

Избягваха да говорят и за Даниел и Франсоаз. Според Карол рано или късно децата ще осъзнаят грешката си и ще се разкаят. За нищо на света, за да не станат за смях, родителите не трябва, казваше тя, да правят първата стъпка. Навярно тя имаше право. Но той смътно страдаше от това неразбирателство. След като бе познал вълненията на едно много голямо семейство, сега с жена си се чувствуваше като на пустинен остров. Един спасен удавник с пълни със злато джобове. Пустошта и тишината, които го обкръжаваха, правеха богатството му излишно. Потиснат от това, което най-силно бе желал, той почти съжаляваше за времето, когато тази скука търсеше помощ в надеждата, в очакването.