Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 104

— Е, добре! Ще трябва да ги скъсаме! И то по-скоро!

— Трябва ли да считам, че след нашия развод няма повече да те виждам, няма да виждам и децата? — попита тя с малко разтреперан глас.

Този въпрос го порази. Карол се бе спряла и трагично вдигнала към него умоляващо лице. Той не беше я разбрал добре. Беше може би попаднала под властта на друг. Но в душата си таеше искрена привързаност към тия, които щеше да напусне. Внезапно тя се бе превърнала в жертва! Тръгнаха отново един до друг бавно, замислено. До вкъщи не размениха повече нито дума.

* * *

Филип присъствуваше на вечерята в едно състояние на сомнамбулно раздвоение. Беше на масата, слушаше, казваше по някоя дума, усмихваше се, а същевременно в него нарастваше едно отчаяние, за което не виждаше никакво лекарство. Както винаги, децата задръстваха разговора със своите истории. Даниел говореше за учението си, Дани за бебето си, Никола̀ за курса си по драматично изкуство, Франсоаз за съпруга си, който бе заминал за Съветския съюз, и за новия апартамент, който подреждаше. И всичко това беше толкова неинтересно и глупаво, че да ти прилошее. Как Карол можеше да изпитва удоволствие от този брътвеж?

— А кога се връща Александър? — попита тя.

— След осем дни, предполагам! — каза Франсоаз.

Карол скръсти ръце до чинията си.

— Ще ни разкаже вълнуващи неща! Още повече че знае езика. Ще може да има преки контакти… От голямо значение са преките контакти! Предварително се радвам!…

„За какво се радва? — помисли Филип. — Че ще види отново Александър? Но след осем дни, когато той се върне, тя не ще бъде вече тука! Знае това!…“ Тази мисъл го удари в главата. Имаше желание да извика: „Тя ви лъже! Тя ще ме напусне! Тя заминава в петък за Мюнхен! Ние се развеждаме!“ Но стисна с две ръце края на масата, сякаш се вкопчи за някаква ограда. До него достигна гласът на Франсоаз, далечен и глух:

— Да, там още има някакви далечни роднини… Братовчеди, мисля… Проектът е много интересен… Френско издание на съветско списание… Никаква политика, изключително литературно…

— В края на краищата ще бъде пак пропаганда — каза Даниел.

— Уверявам те, че няма да бъде!

— Много си наивна, драга моя!

— Всъщност ти познаваш Александър! Ако имаше и най-малък риск за… Но щом ти казвам…

Спорът се водеше между брата и сестрата. Карол с усмивка угаси страстите.

— А този апартамент? — попита тя. — Бих желала все пак да го видя!…

„Тя продължава!… — помисли Филип. — Защо? От любов към играта, от жестокост, от липса на съвест?“ С поглед той я помоли да млъкне.

Най-сетне станаха от масата. Филип чувствуваше едно усмихнато изражение, окачено като картонена маска на лицето му. Всички трябваше да забележат усилието, което полагаше, за да изглежда любезен. Но не, младите по навик бяха заети само със себе си. Четири крана, едновременно отворени, бълваха блудкавата си вода.

— Какво ти е, татко? Не си ли добре?

Франсоаз го питаше.

— Не, не! — каза той. — Малко уморен може би…

— Исках да ти покажа какво отговори собственикът на писмото ми, което бях му написала по повод на тази замяна на апартамента.