Читать «Възмездието на Изида» онлайн - страница 3
Пол Дохърти
Откритата през двайсетте години на XX век гробница на Тутанкамон хвърля нова светлина върху истинската стойност на съкровищата, които са се съхранявали в домовете на вечността — от алабастрови съдини до легла и колесници. Изкушението да откраднеш скъпоценна вещ е старо колкото светът, и затова напълно логично точното местоположение на гробниците се е държало в най-строга тайна. Царските архитекти с изключително майсторство са прикривали входовете към тях и дори са изграждали хитроумни капани за дръзналите да проникнат в Дома на вечността. И въпреки опасностите ламтежът към скритите богатства често е надделявал. От редица исторически сведения знаем, че един подобен нощен набег е превръщал късметлията крадец в уважаван богаташ. Естествено, проникването в гробниците, заграбването на скъпоценностите и пренасянето им са криели смъртоносни рискове. Заловеният крадец не е можел да очаква милост, грозяло го е ужасяващо наказание: изгаряне жив сред скалите над Тива или пред входа към Долината на царете. Въпреки това постоянно са се намирали достатъчно умни и алчни престъпници, за да си пробват късмета. Фараоните са гледали на тези грабежи като на пряко посегателство върху властта, величието и мощта им. Днес Долината на царете и гробниците са туристическа атракция, но по времето на управлението на Хатусу са били сцена на смъртоносна игра на котка и мишка.
Пролог
Разбойниците в домовете на вечността не можеха да повярват на късмета си. Проникнаха безпроблемно в Долината на благородните — дълбок овраг вдясно от връх Мерецегер, Мълчаливеца, който се извисяваше над некропола на западния бряг на Нил срещу храмовия комплекс на Карнак. Стражите пред гробницата бяха лесна мишена — едно безшумно замахване с ножа или обтягането на гаротата бяха напълно достатъчни. Предводителят им бе дал точни указания и подробно описание на набелязаната царска гробница. Облечени в черно от главата до петите, се спуснаха в долината като демони и се запромъкваха по лъкатушещите пътечки. Не се познаваха помежду си, обединяваше ги едничката всевластна цел да плячкосат някоя гробница и да сложат ръка върху несметните съкровища от дома на вечността на някой угоен богаташ, който отдавна бе преминал в Далечния запад.
Изпълниха задачата си и поеха обратно през окъпаната в лунна светлина долина — дълга върволица от бързо движещи се сенки, натоварени с тежки денкове. Опиянени от успеха си, бяха глухи за ревовете, ръмженето и воя на нощните зверове — лъвове, хиени и чакали, спотайващи се в пустошта между Града на мъртвите и изпепеляващата пустиня, която се простираше чак до Вечните полета на Озирис. Мислеха, че са приключили тазвечерната си мисия, но изведнъж предводителят им спря и вдигна кинжала си. Кривна встрани от тясната пътечка и се спусна по пясъчния сипей, а изпод краката му се вдигна облак прахоляк. Долу се запровира между стърчащите канари към внимателно прикритата пролука в скалата, която пазеше входа към незнайна гробница. Водачът имитира воя на пустинна лисица и махна на останалите да го последват. Разбойниците, приели да се наричат с името на демона Себаус, дори и денем не биха се сетили да търсят тук друга гробница.
