Читать «Възмездието на Изида» онлайн - страница 5

Предводителят на себаусите пъхна обвитата в платно книга под мишница. Чудеше се откъде Кетра бе узнал за скритата гробница — само с какви подробности, колко точно му описа как да намери пътечката между канарите, как по средата да се спусне по сипея. Видя как един от хората му изпразва пълно с перли алабастрово ковчеже. Богатствата на гробницата говореха сами за себе си. Опита се да си припомни какво знаеше за Рахимере, великия везир, който се бе противопоставил на възкачването на трона на Хатусу. След поражението му славният първенец не бе имал друг изход, освен да изпие чашата с отровно вино. Семейството му бе изпаднало в немилост и вероятно нарочно бе избрало това самотно, отдалечено място, за да защити роднината си в отвъдния живот. Имаше десетки подобни гробници, някои бяха откривани случайно, но съкровищата в повечето от тях оставаха завинаги скрити.

Предводителят се отдръпна настрани от другарите си и тайно разгърна платното. Книгата бе от здраво съшити папируси, почеркът издаваше опитен, учен писар. Зачете се внимателно и изведнъж сърцето му замря в гърдите. Припряно затвори книгата и я обви отново в платното. Факлите вече догаряха, той застана до входа на изсечената в скалата пещера и погледна навън. Блестящите на черния небосвод звезди като че ли бяха надвиснали досами върховете на зъберите. Заповедите бяха недвусмислени: след като съберяха всичко ценно от гробницата, трябваше да се върнат веднага в Пресъхналия оазис, където Кетра щеше да ги очаква.

— Достатъчно! — извика той и се извърна назад. — Вземайте каквото сте приготвили, и да тръгваме — вдигна ръка, гривната му проблесна на приглушената светлина: — И не забравяйте: не бива нищо да задържате у себе си. Кражбата на един от нас поставя в опасност всички ни!

Останалите кимнаха мълчаливо. Кетра бе безскрупулен, при неподчинение щеше да ги накаже с жестока смърт. Излязоха от гробницата и се спуснаха по сипея. От претъпканите денкове и чували се изтърколиха дребни скъпоценности, но предводителят, вглъбен в мисли върху това, което бе прочел в книгата, заповяда да ги оставят. Сега най-важното бе бързината, утрото бе далеч, но трябваше да стигнат до оазиса, преди да се съмне. Смълчаната долина остана зад гърба им, сега се катереха сред скалите, наоколо стърчаха зловещите силуети на мрачните чукари, единственият звук в нощната тишина бяха пъшканията от тежкия товар. Вляво блещукаха светлинките на некропола, от другата страна на реката се извисяваше безформената маса на Тива.