Читать «Възмездието на Изида» онлайн - страница 2

Към 1479 г. пр.Хр. египетската цивилизация намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и охолния живот. Господстващи в тази цивилизация са съсловията на воините, жреците и писарите, а изтънчеността им се долавя в словосъчетанията, с които представят себе си и своята култура. Например фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, а царският дворец е Дом на милион години. Но въпреки смайващия блясък на египетската цивилизация политиката на страната — както вътрешна, така и външна — може да бъде определена единствено като насилствена, кървава и деспотична. Тронът на върховния владетел неизменно е център на интриги, завист и люти стълкновения. Ето каква е политическата арена през 1479 г. пр.Хр., когато на нея се появява блестящата млада Хатусу.

Към 1478 г. пр.Хр. Хатусу вече е успяла да подчини критиците и враговете си — както в родината, така и отвъд границите на Египет. Тя печели голяма победа срещу царството Митани на Север и в същото време съумява да прочисти двора от противниците си, предвождани от великия везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — хитрият и умен Сененмут, когото тя назначава и за основна фигура в управлението си. Хатусу е твърдо решена да наложи волята си върху всички слоеве на обществото и да бъде приета за царица и фараон на Египет.

Египетското общество е дълбоко проникнато от идеята за задгробния живот. Древните египтяни не познават характерния за модерния човек страх от смъртта. За тях умирането е вълнуващо приключение, пренасяне в прекрасните владения на бог Озирис. Смъртта е «отпътуване към Далечния запад» и за всеки египтянин е въпрос на чест да се подготви подобаващо за този нов етап от съществуването си. Пътуването е опасно и изпълнено с премеждия; за да стигнат до «вечнозелените поля», мъртвите трябва да преминат през подземния свят, където в Залата на справедливостта боговете претеглят душите им с Везните на истината. За древните египтяни символ на душата е сърцето. Само хората с чисти сърца може да бъдат допуснати във «вечните полета на благословените». За да се улесни пътуването към отвъдното, за да се предотвратят евентуалните перипетии, трябва да се спазват определени правила преди погребването: тялото да бъде балсамирано и пречистено според ритуалите на Озирис.

И в отвъдния живот мъртвият се нуждае от пари, вещи, слуги, храна и напитки и затова го погребват с всичко необходимо. В некропола на западния бряг на Нил са открити най-различни погребални дарове. Древните египтяни често посещавали гробниците в празничен ден, за да проветрят саркофазите и да подновят предназначената за мъртвеца покъщнина. Жреците от всички храмове въртели оживена търговия със свещени амулети и скарабеи, а молитвите им били изключително важни за благополучния край на пътуването. Няма изключение от правилото, то обхваща всички — от най-бедния селянин до самия фараон. Всеки новопровъзгласен цар е бил длъжен да осигури подобаващо погребение на предшественика си, а след това да предпази саркофага му от посегателства и да осигури неприкосновеността на покойника.