Читать «Възвръщане на девствеността» онлайн - страница 4

Тя нервно кършеше пръсти.

— Хм, има още нещо…

— Какво?

Тя извади кърпичка и си издуха носа.

— Болеше ме всеки път, когато се любехме.

— Какво? — зашеметен, извиках аз.

— Така е — без да гледа към мен, каза тя. — Още от самото начало. Винаги.

— Искаш да кажеш — ахнах аз, — че те е боляло всеки път, когато сме се отправяли на онези вълшебни пътешествия към луната?

— Да.

— И всички онези радостни викове само са скривали болката ти?

— Да.

— Но защо не си ми го казвала нито веднъж през всички тези години, през всички тези часове?

— Не исках да те наскърбявам.

— Мили Боже! — извиках аз.

И после:

— Не ти вярвам.

— Истина е.

— Не ти вярвам — повторих аз, като се мъчех да овладея дишането си. — Беше толкова прекрасно, беше чудесно, беше… не, не, не може да си ме лъгала всеки път, всеки път. — Млъкнах и я погледнах. — Казваш ми го, за да допълниш оная работа с отец Райли. Така е, нали?

— Кълна се в Господ…

— Внимавай. Вече си вярваща! Това е богохулство!

— Тогава просто се заклевам. Не те лъжа.

Изпаднах в пълен смут.

Последва дълго мълчание.

— Все пак бихме могли да обядваме заедно — каза тя. — Някой ден.

— Не, благодаря. Няма да мога да издържа. Да те виждам, да седя срещу теб и да не мога да те докосвам, о, Господи! Къде ми е шапката? Дали изобщо носех шапка?

Хванах бравата.

— Къде отиваш? — извика тя.

Поклатих глава със затворени очи.

— Не зная. Зная. Отивам да се присъединя към Унитарианската църква!

— Какво?

— Унитарианците. Ти знаеш.

— Не можеш да направиш това!

— Защо?

— Защото…

— Защото?

— Те изобщо не споменават за Господ или Иисус. Засрамват се, ако приказваш за тях.

— Точно така.

— Което означава, че когато те виждам, аз няма да мога да споменавам за Господ и Иисус.

— Точно така.

— Ти няма да се присъединиш към тях!

— Нима? Ти първа направи ход. Сега е мой ред. Шах и мат.

Натиснах бравата и казах:

— Ще ти се обадя следващия вторник за последен път. Но ако го направя, не ме моли да се оженя за теб.

— Не ми се обаждай — отвърна тя.

— О, скъпа моя, все още любима — казах аз, — довиждане.

Излязох и затворих вратата. Тихо.

Информация за текста

Ray Bradbury

Virgin Resusitas, 1997

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Рей Бредбъри. Нощен влак за Вавилон. Нови разкази

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16507]

Последна редакция: 2010-07-07 11:00:00