Читать «Възвръщане на девствеността» онлайн - страница 2

— Отдавна пропаднала баптистка?

— Стига си викал.

— Не викам. Просто един бивш любовник се опитва да проумее…

— Ти не си бивш любовник!

Хелън протегна ръка и ме докосна по рамото. Погледнах към дланта й и тя се отдръпна.

— Какво съм тогава? Почти бивш ли?

— Не говори така.

— Навярно би трябвало да те оставя ти да го кажеш. Направо си го представям.

Тя навлажни устни с език, сякаш за да оближе думите.

— И преди колко време се запозна, натъкна или си определи среща с Райли?

— Отец Райли. Не зная.

— Разбира се, че знаеш. Такава среща е вечен позор или поне аз така виждам нещата.

— Не се нахвърляй на заключения.

— Не се нахвърлям. Просто съм полудял. Или по-скоро ще полудея, ако не ми обясниш.

— Това да не е втората ми изповед за днес? — запремигва Хелън.

— Боже мой — казах аз, усетил невидим удар в корема. — Значи това било! Преди час изскачаш от изповедната и първият човек, на когото телефонираш, за да съобщиш безумната новина, е…

— Не съм изскочила!

— Не, сигурно не си. Колко време остана затворена там вътре?

— Не много.

— Колко?

— Половин час. Един час.

— Да не би сега този Райли, отец Райли да си подремва? Трябва. Колко десетки грешни години му изповяда? Той изобщо успя ли да вземе думата? Божието име беше ли споменато?

— Не се шегувай.

— Това като шега ли ти звучи? Значи си го държала цял час, така ли? Обзалагам се, че в момента се налива с осветеното вино.

— Престани! — извика тя и в очите й имаше сълзи. — Обадих ти се, за да ти съобщя добрата новина, а ти развали всичко.

— Преди колко време си определи тая среща с Райли, тоест с отец Райли? Първата ти среща, за напътствията. Трябва да е отнело седмици или месеци. Отначало той ли говореше повече?

— Да.

— Бих искал да зная само датата. Толкова ли е трудно да ми я кажеш?

— Петнайсети януари, вторник. В четири часа.

Бързо изчислих наум.

— А, да — казах и затворих очи.

— „А, да“ какво? — наведе се напред Хелън.

— Това беше последният вторник, последният път, когато ме помоли да се оженя за теб.

— Така ли беше?

— Помоли ме да напусна жена си и децата си и да се оженя за теб, да.

— Не си спомням.

— Ами, спомняш си. Спомняш си и отговора ми. Не. Също като и десетки други пъти. Не. Затова си вдигнала телефонната слушалка и си позвънила на Райли.

— Не стана чак толкова бързо.

— Нима? Половин час ли изчака, или четирийсет и пет минути?

Тя сведе очи.

— Час, може би два.

— Да речем час и половина, той е бил свободен и ти си отишла при него. Ново попълнение за Църквата. Божичко. Подай ми бутилката.

Взех виното и допих третата си чаша.

— Продължавай — казах и я погледнах.

— Това е всичко — просто отвърна Хелън.

— Искаш да кажеш, че си ме накарала да измина целия този път само за да ми съобщиш, че си станала католичка и си се освободила от трупани в продължение на петнайсет години грехове ли?

— Ами…

— Чакам да падне и другата обувка.

— Каква обувка?

— Оная стъклена пантофка, която нахлузих на крака ти преди три години, онази, дето ти стана толкова точно. Когато падне, ще се счупи. И до полунощ ще трябва да събирам парчетата.

— Няма да се разплачеш, нали? — Тя се наведе напред и се вгледа в лицето ми.