Читать «Възвръщане на девствеността» онлайн - страница 3

— Да. Не. Още не съм решил. Ако се разрева, ще ме вдигнеш ли на ръце, докато се оригна, както правиш винаги? Винаги си го правила и така ми е олеквало. Сега какво?

— Ти каза всичко.

— Аз пък защо си мислех, че те чакам да го кажеш? Кажи го.

— Свещеникът каза…

— Не искам да чуя какво е казал свещеникът. Не прехвърляй вината върху него. Ти какво ще кажеш?

— Свещеникът каза — сякаш не ме бе чула, продължи Хелън, — че след като вече съм член на неговото паство, отсега нататък не трябва да върша нищо с женени мъже.

— Ами с неженени? Какво каза за тях?

— Разговаряхме само за „женени“.

— Сега вече почти стигнахме до въпроса. Значи искаш да кажеш, че… — Бързо запресмятах наум. — По-по-по-миналия вторник ли за последен път се бихме с възглавници?

— Май да — нещастно отвърна тя.

— „Май“ ли?

— Да — каза Хелън.

— И повече няма да те видя, така ли?

— Можем да обядваме…

— Да обядваме. След всички онези среднощни пиршества, похапвания с великолепни деликатеси и закуски, приготвяни в рая?

— Не преувеличавай.

— Преувеличавам ли? По дяволите, три невероятни години аз живях в ураган и изобщо не докосвах земята. Нямаше косъмче по тялото ми, което да не хвърля искри, щом ти ме докосваше. И едва напуснал дома ти по залез-слънце всеки вторник, аз вече копнеех да се втурна обратно, да разкъсам тапетите по стените и да викам името ти. Преувеличавам ли? Преувеличавам! Позвъни в лудницата и ми запази стая!

— Ще го преживееш — неуверено каза тя.

— Някъде към следващия юли, а може би август. До Вси светии ще съм във форма… Значи отсега нататък, Хелън, ще се срещаш с тоя Райли, тоя отец, тоя свещеник, така ли?

— Не ми харесва начинът, по който го казваш.

— И той ще ти дава напътствия всеки вторник следобед? Е, ще го прави ли, или няма?

— Да.

— Боже мой! — Изправих се и започнах да се разхождам из стаята, като говорех на стените. — Какъв сюжет за книга, филм, телевизионен сериал. Една жена, която няма смелост, няма кураж, измисля удивително хитър начин да разкара гаджето си. Не може просто да каже: „Върви си, махай се, чупката“. Не. Не може да каже: „Всичко свърши, беше хубаво, но свърши“. Не. Затова получава напътствия, намира си религия и я използва, за да сложи край и да възвърне девствеността си.

— Не е така.

— Искаш да кажеш, че случайно си станала набожна и внезапно ти е хрумнало да повикаш Добрата воля да дойде и да ме вземе ли?

— Изобщо не съм…

— Разбира се, че си. И това е съвършен капан. Няма начин да се измъкна. Ръцете ми са завързани. Ако сега те принудя да се любим, ще прегрешиш спрямо съвета на Райли. Господи, каква ситуация!

Отново седнах.

— Спомена ли му за мен?

— Не точно името ти, не…

— Но си му разказвала за мен, така ли? Часове наред?

— Десет минути, може би петнайсет.

— Колко добър съм бил в оная работа и как не си можела да живееш без мен ли?

— Сега живея без теб и съм свободна като птичка!

— Виждам го по фалшивия ти смях.

— Не е фалшив. Ти просто не искаш да го чуеш.

— Продължавай.

— С какво?

— Продължавай по списъка.

— Това е всичко.