Читать «Възвръщане на девствеността» онлайн - страница 3
Рей Бредбъри
— Да. Не. Още не съм решил. Ако се разрева, ще ме вдигнеш ли на ръце, докато се оригна, както правиш винаги? Винаги си го правила и така ми е олеквало. Сега какво?
— Ти каза всичко.
— Аз пък защо си мислех, че те чакам да го кажеш? Кажи го.
— Свещеникът каза…
— Не искам да чуя какво е казал свещеникът. Не прехвърляй вината върху него. Ти какво ще кажеш?
— Свещеникът каза — сякаш не ме бе чула, продължи Хелън, — че след като вече съм член на неговото паство, отсега нататък не трябва да върша нищо с женени мъже.
— Ами с неженени? Какво каза за тях?
— Разговаряхме само за „женени“.
— Сега вече почти стигнахме до въпроса. Значи искаш да кажеш, че… — Бързо запресмятах наум. — По-по-по-миналия вторник ли за последен път се бихме с възглавници?
— Май да — нещастно отвърна тя.
— „Май“ ли?
— Да — каза Хелън.
— И повече няма да те видя, така ли?
— Можем да обядваме…
— Да обядваме. След всички онези среднощни пиршества, похапвания с великолепни деликатеси и закуски, приготвяни в рая?
— Не преувеличавай.
— Преувеличавам ли? По дяволите, три невероятни години аз живях в ураган и изобщо не докосвах земята. Нямаше косъмче по тялото ми, което да не хвърля искри, щом ти ме докосваше. И едва напуснал дома ти по залез-слънце всеки вторник, аз вече копнеех да се втурна обратно, да разкъсам тапетите по стените и да викам името ти. Преувеличавам ли? Преувеличавам! Позвъни в лудницата и ми запази стая!
— Ще го преживееш — неуверено каза тя.
— Някъде към следващия юли, а може би август. До Вси светии ще съм във форма… Значи отсега нататък, Хелън, ще се срещаш с тоя Райли, тоя отец, тоя свещеник, така ли?
— Не ми харесва начинът, по който го казваш.
— И той ще ти дава напътствия всеки вторник следобед? Е, ще го прави ли, или няма?
— Да.
— Боже мой! — Изправих се и започнах да се разхождам из стаята, като говорех на стените. — Какъв сюжет за книга, филм, телевизионен сериал. Една жена, която няма смелост, няма кураж, измисля удивително хитър начин да разкара гаджето си. Не може просто да каже: „Върви си, махай се, чупката“. Не. Не може да каже: „Всичко свърши, беше хубаво, но свърши“. Не. Затова получава напътствия, намира си религия и я използва, за да сложи край и да възвърне девствеността си.
— Не е така.
— Искаш да кажеш, че случайно си станала набожна и внезапно ти е хрумнало да повикаш Добрата воля да дойде и да ме вземе ли?
— Изобщо не съм…
— Разбира се, че си. И това е съвършен капан. Няма начин да се измъкна. Ръцете ми са завързани. Ако сега те принудя да се любим, ще прегрешиш спрямо съвета на Райли. Господи, каква ситуация!
Отново седнах.
— Спомена ли му за мен?
— Не точно името ти, не…
— Но си му разказвала за мен, така ли? Часове наред?
— Десет минути, може би петнайсет.
— Колко добър съм бил в оная работа и как не си можела да живееш без мен ли?
— Сега живея без теб и съм свободна като птичка!
— Виждам го по фалшивия ти смях.
— Не е фалшив. Ти просто не искаш да го чуеш.
— Продължавай.
— С какво?
— Продължавай по списъка.
— Това е всичко.