Читать «Вторият периметър» онлайн - страница 8

— А за военните корабостроителници?

— Малко. Ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш защо задаваш тъпи въпроси?

Демарко й разказа за проблема на Хатауей и зададе няколко въпроса за корабостроителниците и хората, работещи в тях.

— Нямах представа, че флотът разполага със собствени корабостроителници — заключи той.

— Те са четири на брой, пръснати из цялата страна — отвърна с педантичния си глас Ема. — В тях работят предимно цивилни на договор с Министерството на отбраната, а задълженията им са свързани с ремонта и презареждането с гориво на бойни кораби, задвижвани от атомни реактори.

— Проклет да съм! — изпъшка Демарко.

— Ще бъдеш — хладно отвърна Ема и допълни чашите с мимоза.

Докато стане време за обяд, тези двечките май ще бъдат доста на градус, помисли си Демарко.

— Защо Махоуни те дава назаем на Хатауей по този въпрос? — попита Ема, докато подаваше чашата на Кристин.

— Не знам — унило отвърна Демарко. — Играе голф с него, сигурно са приятели. Но по-вероятно е да поиска нещо в замяна и е преценил, че няма нищо лошо да направи услуга на Хатауей. С Махоуни човек никога не може да бъде сигурен. Трудно е да предвидиш постъпките на човек, който още в девет сутринта започва да се налива с бира.

— Хм — изрази отношението си Ема. — Между другото, в коя корабостроителница работи въпросният инженер? Онази в Норфък ли?

— Не — поклати глава Демарко. — В някаква друга, намира се в Бремертън, малко градче близо до Сиатъл.

Красивата руса главица на Кристин надникна над вестника.

— Сиатъл! — многозначително повтори тя, а в очите й се появи дяволит блясък. Сигурно така е изглеждала на дванайсет години, когато е тормозила малкото си братче, помисли си Демарко.

Ема дари любимата си с нежна усмивка и отново се обърна към него.

— Джо, вземайки предвид моите огромни познания в областта на военното дело и твоите ограничени такива въобще, стигам до заключението, че ще трябва да те придружа до Бремертън.

Демарко се бе запознал с нея няколко години по-рано, когато й спаси живота. Този акт се дължеше повече на късмет и благоприятно стечение на обстоятелствата, отколкото на някакъв героизъм от негова страна, но оттогава до ден-днешен Ема му оказваше помощ за изпълнението на определени мисии. Даваше му полезни и навременни съвети, осигуряваше му връзка с най-различни експерти извън закона — хакери, майстори на електронното подслушване, а веднъж дори и един касоразбивач — все хора, които по един или друг начин бяха свързани със сенчестата дейност на ВРУ. В редки случаи му асистираше лично, но винаги след дълги увещания от негова страна. За пръв път се случваше тя сама да му предложи помощта си.

— Хей, какво става? — внимателно я изгледа той.

— По една случайност филхармонията ще изнесе два концерта в Сиатъл, като първият от тях е вдругиден — отвърна Ема и нежно потупа съвършеното бедро на Кристин.

— Аха — кимна Демарко, моментално разбрал за какво става въпрос. Ако иска помощта на Ема, разходите за пътуването й до Сиатъл трябва да бъдат поети от бюджета на председателя. Ема беше доста богата жена, но и малко стисната. Може би точно по тази причина беше и богата.